Резюме: Настоящото изследване концептуализира Neuralink като инструмент за „субполитическо“ нормотворчество, изследвайки как техническият дизайн на интерфейсите предварително определя етични и правни въпроси извън традиционните регулаторни механизми. Въведението очертава разпада на границата между дух и материя, докато първите два раздела разглеждат теоретичното напрежение между понятията пойезис и праксис и ролята на „фантомната общественост“. Третият раздел описва пет практически зони на напрежение – от ноополитиката на труда до милитаризацията на неврологията. Оригиналният принос на това изследване се състои в уникалната деконструкция на Neuralink – не просто като пасивен инструмент, а като активен политически агент, който пренаписва социалния договор чрез езика на неврологията. Прилагайки инструменти от изследванията на технологиите и науката (STS), включително концепцията на Латур за „хибриди“ и „космополитика“ на Стенгерс, изследването показва как техническите параметри на интерфейса скрито предопределят фундаментални въпроси за човешката свобода и суверенитет. Анализът показва, че без нови механизми за участие обществото остава изключено от процеси, които вече пренаписват нормите на човешката субективност. Тъй като субполитическите решения, вземани от инженери и компании, често предхождат формалната регулация, се появява необходимост от нови механизми, чрез които обществото да може активно да участва в кодифицирането на нормите на хибридния свят. Заключението предлага „хибридни форуми“ – пространства, които интегрират експертна и обществена агентност. Тези форуми позволяват на различни участници да обсъждат и формулират правила за технологии, които вече трансформират човешката субективност.

Abstract: The study conceptualizes Neuralink as an instrument of “sub-political” norm-making, examining how the technical design of interfaces predetermines ethical and legal questions beyond traditional regulatory mechanisms. The introduction outlines the dissolution of the boundary between mind and matter, while the first two sections explore the theoretical tension between the concepts of poiesis and praxis and the role of the “phantom public”. The third section details five practical zones of tension – ranging from the noopolitics of labour to the militarization of neurology. The original contribution of this research lies in its unique deconstruction of Neuralink – not merely as a passive tool, but as an active political agent that rewrites the social contract through the language of neurology. By applying tools from STS, including Latour’s concept of “hybrids” and Stengers’ “cosmopolitics”, the study demonstrates how the technical parameters of the interface covertly predetermine fundamental questions of human freedom and sovereignty. The analysis shows that without new mechanisms of participation, society remains excluded from processes that are already reshaping the norms of human subjectivity. As sub-political decisions made by engineers and companies often precede formal regulation, there emerges a need for new mechanisms through which society can actively participate in codifying the norms of the hybrid world. The conclusion proposes “hybrid forums” – spaces that integrate expert and public agency. These forums enable diverse participants to deliberate on and formulate rules for technologies that are already transforming human subjectivity.