Резюме: Статията проследява политическия потенциал на популярния хумор, който взема за своя мишена градската настилка като част от публичната инфраструктура в град София. В случаи на инфраструктурни смущения и пропуквания хуморът настъпва ексцентрично и амбивалентно, преплитайки асоциации с други места и времена, и с територии, които си остават странни и чужди, когато биват насложени върху познатия ни градски терен. В статията първо предоставям кратък обзор и занимание с „постполитическата“ парадигма в критичните анализи на българския постсоциализъм. Твърдя, че тази теоретична рамка, заедно с противопоставянето на сферите на „културата“ и „политиката“ в някои от наличните анализи, не ни позволяват да развием достатъчно сложно разбиране за разнородни политически прояви и изкази. Наместо това подобен тип анализи тенденциозно изграждат един хомогенизиращ и тотализиращ разказ за настоящето. Във втората част от статията се занимавам с някои случаи на шеговити намеси и присвоявания на градски повърхности в София, разглеждайки ги по отношение на избрани медийно-теоретични и философски текстове, занимаващи се с интернет мемовете, медиацията и хумора.

Abstract: A central interest of this article is the study of the political potential of vernacular humour, which targets the urban ground as part of urban infrastructure in Sofia. Eccentrically and ambivalently, in instances of infrastructural breakdown humour proceeds by weaving together associations with other times and spaces, with territories that remain foreign and strange when superimposed upon the familiar territory of the city. In the article I first briefly engage with the „post-political“ paradigm in critical analyses of Bulgarian post-socialism. I argue that this theoretical framework, together with the opposition between the spheres of „culture“ and „politics“ in some of the analyses available to us, prevent us from developing a complex understanding of heterogenous political events and articulations; instead, they construct a homogenising and totalising narrative about the present. In the second part of this article, I examine with some instances of humorous interventions and appropriations of urban infrastructure in Sofia, discussing these vis-à-vis some theoretical and philosophical texts engaging with memes, mediation and humour.