Резюме: Тази статия проследява формирането на гъвкава индустриална работна сила в района на Марамуреш, Северозападна Румъния и ефектите на реиндустриализацията върху бедните местни общности, тяхната мобилност и социално възпроизводство. Фокусирам се върху производствените и възпроизводствените аспекти на реиндустриализацията, които водят до различни форми на гъвкавост и циркулация на труда. Текстът отхвърля опростените линейни разкази за глобалното индустриално развитие, които представят индустриалния труд като крайна точка на един преход от неформална към стабилна работа. Вместо това твърдя, че крайната бедност се възпроизвежда въпреки и заедно с реиндустриализацията. Въз основа на емпирично изследване, проведено с румънски роми в района на Бая Маре, изследвам взаимодействието между несигурните условия на живот, огъвкавените условия на труд и социалното възпроизводство. Като индустриални работници ромите имат редовни договори и достъп до социални помощи, но противно на очакванията това не води до финансова сигурност и по-добри условия на живот. Поради това те често прибягват до отпуск за сезонна мобилност, за да компенсират трудните физически условия във фабриката и ограничената финансова обезпеченост. Статията се спира конкретно върху това как индустриалният труд става гъвкав поради нуждите на социалното възпроизводство, които противоречат на нуждите на капитала, как се пресича с мобилността и сезонната работа и защо това не е толерирано изключение, а присъщо условие на връзката между капитал и труд.

Abstract: This article traces the formation of a flexible industrial workforce in the Maramures region of northwestern Romania and the effects of reindustrialization on poor local communities, their mobility and social reproduction. It focuses on the productive and reproductive aspects of reindustrialization that lead to different forms of flexibility and labour circulation. The text rejects simplistic linear accounts of global industrial development that present industrial labour as the end point of a transition from informal to stable work. Instead, I argue that extreme poverty is reproduced despite and alongside reindustrialization. Based on empirical research conducted with Romanian Roma in the city of Baia Mare and its surroundings, I explore the interplay between precarious living conditions, flexible working arrangements, and social reproduction. As industrial workers, Roma have regular contracts and access to social benefits, but contrary to expectations, this does not lead to financial security and improved living conditions. They therefore often resort to seasonal mobility to compensate for the difficult physical conditions in the factory and limited financial security. The paper looks specifically at how industrial labour becomes flexible due to the needs of social reproduction that are in conflict with the needs of capital, and how this intersects with mobility and seasonal work. It demonstrates why this is not a tolerated exception but an inherent condition of the relationship between capital and labour.