Резюме: В постпандемичния свят дигиталните технологии и разрастващите се форми на дистанционна заетост пораждат нови типове мобилност, които трансформират не само икономическите, но и културните, социалните и идентификационните структури на съвременните общества. Дигиталните номади и релокантите се утвърждават като ново поколение социални актьори, които съчетават професионална дейност, начин на живот и специфични режими на принадлежност в транснационално пространство. В постсоциалистическия контекст на България и Казахстан тези процеси придобиват особена значимост, тъй като представляват пресечна точка между глобалните тенденции на мобилност и локалните модели на идентичност, модернизация и културна адаптация. Целта на изследването е да анализира как дигиталните номади и релокантите формират нови модели на социална и културна интеграция, като преформулират границите между „локалното“ и „глобалното“. Теоретичната рамка съчетава социологията на мобилността, концепциите за постнационална и космополитна принадлежност, както и подходите към културната хибридност. Методологически изследването използва сравнителен качествен анализ, включващ полуструктурирани интервюта, както и анализ на държавни политики и нормативни режими. Резултатите показват, че дигиталните номади и релокантите функционират като посредници на културна трансформация, но характерът и дълбочината на тази трансформация са силно зависими от институционалния контекст и държавните стратегии.

Abstract: In the post-pandemic context, the digitalisation of labour and the expansion of remote work have generated new forms of transnational mobility that reshape not only the economic but also the cultural, social, and identity structures of contemporary societies. This article examines digital nomads and relocants as a distinct category of mobile actors who combine professional activity, lifestyle practices, and specific regimes of belonging within a transnational space. In the post-socialist contexts of Bulgaria and Kazakhstan, these processes acquire particular significance as they represent an intersection between global mobility trends and local models of identity, modernisation, and cultural adaptation. The study aims to analyse how digital nomads and relocants form new patterns of social and cultural integration by reconfiguring the boundaries between the “local” and the “global”. The theoretical framework combines the sociology of mobility with concepts of post-national belonging and cultural hybridity. Empirically, the research is based on semi-structured interviews with digital nomads and relocants, complemented by an analysis of state policies and regulatory regimes. The findings suggest that mobile professionals act as intermediaries of cultural transformation; however, the nature and depth of this transformation remain strongly dependent on institutional contexts and state strategies.