Резюме: Статията проследява приносите на хуманистките изследвания около пола, сексуалността, грижата и свободното време в периода на постсталинизма, от 60-те до 80-те години на XX в. в България. Критиците на сталинисткия марксизъм мобилизират понятието за социално възпроизводство, за да се отклонят от изключителния фокус върху промишления труд и да надмогнат ограниченията на сталинисткия марксизъм по-общо. Социално-възпроизводствената сфера се превръща в организиращ принцип на „развитото“ социалистическо общество и в терен за очертаването и преобразяването на обществените отношения и субектности. За активните жени възпроизводството се отнася не само до получаването на социални осигуровки; чрез него могат да се елиминират изконни исторически структури на подчинение и да се постигне цялостна реорганизация на обществото. Тази статия също така изследва недостатъците и колебливите последици на тези наследства. Посредством своите натурализиращи и повелителни дискурси постсталинистката хуманистка артикулация се сблъсква с биополитическите логики на социалистическата държава и етнонационалистическата ѝ програма.

Abstract: This article turns to the question of social reproduction to explore the rich contributions of humanist scholarship around gender, sexuality, care, and leisure during the post-Stalinist years in Bulgaria. In Eastern Europe, social reproduction appeared in the writings of socialist humanists as early as the mid-1960s. Humanist critics of Stalinist Marxism mobilized the concept to move away from an exclusive focus on industrial labour and to expose the limitations of Stalinist Marxism more generally. The social-reproductive sphere became an organizing principle of „developed“ socialist society and a terrain for the shaping and reshaping of social relations and subjectivities. For feminist activists, it was not only about delivering social benefits to women; it was also a matter of breaking down deep historical structures of subjugation and reorganizing society as a whole. The article also explores the shortcomings and ambivalent effects of these legacies. With their naturalizing and imperative discourses, these regimes collided with the biopolitical logics of the socialist state and its ethnonationalist agenda.