Резюме: Тази статия преплита интелектуално-политически размисли с биографични факти, за да осмисли предизвикателствата, трудностите и възможните ползи от разгръщането на „пространство за превод“. Изхождайки от текстове на Едуард Саид върху темата на „пътуващата теория“, авторът обръща специално внимание както на собствените си изследвания в полето на деколониалната теория, така и на странстванията на деколониалното в източноевропейски контекст. По-конкретно казано, в първата част на текста авторът изследва начините, по които деколониалното мислене усложнява предхождащите го „западноцентрични“ теоретично-политически нагласи, докато във втората анализира няколко специфични приноса на източноевропейската гледна точка към деколониалното теоретизиране.

Abstract: This article weaves together theoretico-political reflections with biographical detail to work through some of the challenges, difficulties, and possible uses of opening up a „space of translation“. Drawing in two articles by Edward Said on the topic of „traveling theory“, the author discusses both his own research in the field of decolonial thought and the travels of decoloniality in an East European context. More specifically, the first part of the text explores how decolonial thinking complicated the author’s prior Western-centric theoretical and political dispositions, while the second part examines some of the original contributions that thinking from Eastern Europe has made to decolonial theory itself.