Резюме: Статията представлява критическа социологическа диагноза на расистката политика, упражнявана от комунистически режим спрямо българските турци през 80-те години на XX в. в България. В нея фокусът е поставен върху тоталитарния опит да бъде създадена етнически монолитна българска нация чрез насилственото преименуване на цялото турското население от 836 000 души по време на „Възродителния процес“ през 1984–1985 г., чрез бруталното заличаване на неговата културна, етническа и религиозна самобитност през периода 1985–1989 г. и чрез принудителното изселване на 330 000 души по време на „Голямата екскурзия“ през 1989 г. В упражняването на този всеобхватен терор е налице рязко пренасочване на властовата репресия: от „или-или“, или политика на приобщаване, или политика на изселване, към „и-и“, и политика на асимилация, и политика на депортация. Българският комунизъм умираше като биологичен расизъм; геноцидът на тоталитарния режим над българските турци приключи с прилагането на расистка политика, която трябваше да ликвидира смъртоносната опасност, застрашително надвиснала над етническата монолитност на българската социалистическа нация.

Abstract: The article is a critical sociological diagnosis of the racist policy exercised by the communist regime against the Bulgarian Turks in the 1980s of XX century in Bulgaria. It focuses on the totalitarian attempt to create an ethnically monolithic Bulgarian nation through the forced renaming of the entire Turkish population of 836,000 during the „Revival process“ in 1984–1985, the brutal obliteration of its cultural, ethnic and religious identity in 1985–1989, and the forced displacement of 330,000 people during the „Great excursion“ in 1989. In the exercise of this all-encompassing terror, there is an abrupt shift in power repression: from an „either-or“, or a politics of inclusion, or a politics of displacement, to a „both-and“, both a politics of assimilation, and a politics of deportation. Bulgarian communism was dying as biological racism; the genocide of the totalitarian regime against the Bulgarian Turks ended with the implementation of a racist policy that was supposed to liquidate the mortal danger that threatened the ethnic monolithicity of the Bulgarian socialist nation.