Резюме: През последното десетилетие производството на батерии за превозни средства – електрическите автомобили и автобуси, непрекъснато се разраства. От една страна, множество общини в Източна Европа, Централна Азия и другаде по света популяризират и рекламират своята прогресивност, показвайки как желаят час по-скоро да въведат (или вече са въвели) нови акумулаторни автобуси. От друга страна, тролейбусната технология все още е широко разпространена в постсоциалистическите страни и предлага електрическа алтернатива на акумулаторния автобус. Тази статия разглежда въвеждането на новата акумулаторна технология през призмата на по-старата, тролейбусна технология от социалистически тип и така поставя въпроса как се осъществяват днес градските политики по отношение на транспорта в София. На базата на данни за столицата на България, анализ на документи и интервюта с местни експерти се изследва потенциалът на деколониалната перспектива при разглеждане на развитието на обществения транспорт в постсоциалистически източноевропейски контекст.

Abstract: The battery industry, i.e. battery-powered electric cars and buses, has been on the rise for the past decade or so. Several municipalities in Eastern Europe, Central Asia and elsewhere in the world are promoting and advertising their progressiveness by being ready to introduce (or have already introduced) the new battery-electric buses wherever and whenever possible. On the other hand, trolleybus technology is still widespread in post-socialist countries and offers an electric alternative to the battery-powered bus. This paper attempts to address the introduction of the new technology from the perspective of the older technology – the trolleybus one. Based on interviews with local experts and data from the Bulgarian capital, the paper will explore the potential of the decolonial perspective in addressing public transport developments in a post-socialist, Eastern European context.