ТЕМА НА БРОЯ:

Образование, социални неравенства и решения през целия живот

Водещи на броя:

Румяна Стоилова и Ханс-Петер Блосфелд

ВЛИЯНИЕ НА СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО, ПОЛА И ЕТНОСА В МОДЕРНИТЕ ОБЩЕСТВА

Жизнени траектории в процеса на глобализация. Относно промяната на социалните неравенства в модерните общества

Сандра Бухолц, Дирк Хофекер, Ханс-Петер Блосфелд, Катрин Колб

Социална селективност на образователните резултати в България. Роля на студентските такси и кредити за възпроизводството на социалния произход във висшето образование

Румяна Стоилова

Образованието в Германия в международен аспект

Юта Алмендингер, Кристиян Ебнер, Рита Николай

НЕРАВЕНСТВА И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗЛИЧИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Образователна експанзия и социално неравенство в страните от Централна и Източна Европа

Ирена Коган, Михаел Гебел, Клеменс Ньолке

Социален произход, избор на училище и успех на учениците

Питър Робърт

Дългосрочното развитие на социалните диспропорции при придобиване на правото за следване във ВУЗ след завършване на средното образование в Германия

Валтер Мюлер, Маркус Клайн, Щефан Шиндлер, Райнхард Полак

Участие в неформално обучение в страните от ЕС-15 и ЕС-8: странични фактори на търсене и предлагане

Ив-Лийс Росма, Елу Саар

Неравенствата в България

Ролята на етничността при завръщането на символното, политическото и икономическото господство на мъжете в посткомунистическия период

Илона Томова

Социални неравенства в трансформиращото се пространство на един постсоциалистически софийски квартал (случаят Драгалевци)

Светла Маринова, Любомир Пожарлиев, Леа Вайсова

представяме ви:

Йоханес Вайс

МОМЕНТНИ СНИМКИSub Specie Aeternitatis

Писмото. Из една социология на тайна

Георг Зимел

Дебюти

Дискурсът на Свръхестественото в България от началото на 90-те години на ХХ век

Мартин Петров

КРИТИЧЕСКИТЕ ПРАГОВЕ НА ИСТОРИЯТА

Писането на история като критика

Джоан Скот

Границите между политика и история може да са размити, но трябва да усещаме, че съществуват

Интервю на Красимира Даскалова с Джоан Скот

ПРЕСТЪПНОСТТА В СОЦИОЛОГИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

Изстрели в Конгрес Хайтс – престъпността в черното гето на Вашингтон

Светлозар Кирилов

Организираната престъпност и корупция: върху примера на престъплението „трафик на хора“

Георги Петрунов

Бележки по полетата

Раждането на модерната икономическа наука. Четейки книгата на Жил Кампаниоло

Николай Неновски

Научен живот

Критическа теория в действие: Пловдив 2010

Димитър Божков

Годишна конференция на ИК „Социология на селото и аграрна социология“ на БСА

Дона Пикард

Семинар_BG или за бягството от хартиените стереотипи

Даниела Симеонова

рецензии и Отзиви

Подходът на социалния реализъм – в търсене на релевантност на знанието

Eлена Стойкова

Бентовете на времето. Книга за мълчаниЯТА

Нина Николова

Властта, която всеки упражнява

Боян Знеполски

Идентичност и социален ред в градското пространство

Галин Горнев

Да си спомним за

Ташо Пачев

Нови книги

=======================

 

Представяме ви: Йоханес Вайс

(Университет в Касел, Германия)

Йоханес Вайс (1941) е професор по социология във Факултета за социални науки към Университета в Касел, Германия. През 1993 г. е удостоен с медал „Каспер Борнер“ за особени заслуги към обновяването на Университета в Лайпциг. През 2002–2003 г. е гост-изследовател в Център „Фридрих Ницше“ на фондация „Ваймарска класика“ (Die Klassik Stiftung Weimar). Преподава в университетите в Дуисбург (до 1982 г.), Касел (до 2007 г.) и Лайпциг (като основател и първи директор на Института по науки за културата 1991–1993). Гост-преподавател е в университетите в Манхайм, Тренто (Италия), „Иля Чавчавадзе“ (Тбилиси, Грузия). След пенсионирането си изнася лекции в университетите в Залцбург (зимен семестър 2007–2008) и Гьотинген (професура „Хелмут Плеснер“, 2008–2009). Сред основните му университетски лекционни курсове са: „Въведение в социологията“, „Социологическа теория“, „Основни социологически понятия“, „Фрагменти от една теория на съвременната епоха“, „Теории на късномодерната култура“, „Творчеството на Макс Вебер“, „Социология на религията на Макс Вебер“, „Класическа и модерна социология на религията“, „Социални проблеми“. Под негово ръководство са провеждани семинарите „Философия за социални учени“ (с тематични акценти върху Декарт и Паскал; Хобс и Лок; Кант; Кант и неокантианството; представители на германското Просвещение; Хегел; Ницше; екзистенциална философия – Киркегор и др.; Макс Шелер; Хайдегер; Хабермас), „Методология на социалните науки“, „Въведение в социология на културата“, „Въведение в социология на религията“, „Секуларизация или не?“, „Феноменологична социология“, „Социология и антропология“, „Към критика на социологическия разум“, „Световното общество: идеи, теории, реалности“, „Наука и жизнен свят“, „Критика и критика на модерната култура“. Сред трудовете му са монографиите Разум и унищожение. Към философия и социология на модерността, Действане и подбуждане към действане. Относно представителството, Макс Вебер в марксическата рецепция и критика. Книгите и статиите му са превеждани на английски, френски, италиански, испански, унгарски и японски език.

 

Уводни дУми

 

Този тематичен брой на списанието предлага статии, които разглеждат решенията, отнасящи се до образованието, взимани в хода на целия живот, както и влиянието, което им оказват социалният произход, половата и етническа принадлежност. Отделено е внимание на образователните решения в по-късните етапи от живота на хората в модерните глобализирани общества, където се пораждат нови форми на социални неравенства и достъпът до учене през целия живот и продължаващо професионално обучение е едно от тях.

В съвременните общества хората, напускащи образователната система, са повлияни в значителна степен от глобализационните процеси, които имат не еднакво значение за социалното неравенство в различните страни. Глобализацията се филтрира през националната образователна система, както и през институциите на държавата на благоденствието, като в резултат последиците за неравенствата в различните общества са различни. Въздействието на глобализацията е различно по отношение на отделни, ключови преходи в хода на индивидуалния живот: между напускането на образователната система и заемането на първата устойчива работна позиция на пазара на труда, в средата на трудовата кариера и в късните фази на тази кариера, предхождащи прехода към пенсиониране. Върху тези преходи се отразява засилващата се несигурност на глобалните общества, но въздействието е различно за отделните социални групи. Всички тези промени и последиците им за социалното неравенство са обосновани в изследването на глобализацията на Х.-П. Блосфелд и неговите колеги. Тяхната статия предлага комплексен поглед върху глобалните промени, свързва теорията с възможността за сравнително емпирично изследване на различни преходи в индивидуалния живот и включва трансформиращите се страни от Централна и Източна Европа в международния сравнителен анализ. Настоящият тематичен блок дава възможност за включване на българското общество в сравнителна перспектива по различни ключови теми за неравенствата и стратификацията.

Семействата с различен социален произход и етническа принадлежност често пъти взимат различни решения относно вида на образованието на децата си, продължителността му, бъдещата им професия, както и областта, в която ще се обучават. Различия в избора на образование възникват дори в случаи, когато учебните постижения на децата са сравними при измерване на придобитите умения, оценки и получени дипломи, удостоверяващи нивото на знания. Европейската „Програма за международно оценяване на учениците“ (PISA - Programme for International Student Assessment) отчита значително разнообразие между отделните европейски общества по отношение на зависимостта на учебните постижения от социалния произход на ученика и от вида на посещаваното училище. В настоящия брой на това сравнение е посветена статията на Питър Робърт. Все още съществуват големи разлики по отношение на свързаните с пола на ученика избори на учебна дисциплина в хода на целия живот на човека, при избора на професионално обучение, избора на конкретна област на университетско образование, както и половите различия по образователни нива. Институционалният контекст на тези различия по отношение на социалния произход, етноса и пола е предмет на изследването в статията на Юта Алмендингер и нейните колеги. Авторите, включени в този брой, изследват широк набор от въпроси, значими за образователните неравенства: Доколко ефективни са публичните политики за увеличаване на капацитета на хората с различен социален произход, етническа принадлежност и пол за достъп до качествено висше образование (Румяна Стоилова)? Какво влияние оказват експанзията на висшето образование и изборът на професионално образование върху възпроизводството на социалното неравенство (Ирена Коган и съавтори)? Доколко е „отворен“ достъпът до висше образование за младите хора от различен социален произход и пол (Валтер Мюлер и съавтори)? Кои социални групи са включени в образованието през целия живот и кои са изключени от него (Росма и Саар)?

В тематичния брой специално се набляга на Югоизточна и Централна Европа, както и на Балтийските страни с цел да се допринесе към изследването на различията между посткомунистическите общества според режимите на функциониране на държавата на благоденствието и тяхното различно влияние върху социалната структура и размера на неравенствата в конкретното общество. Неравенствата в България са разгледани в по-широка теоретична перспектива, като е добавен един анализ на двойната неравнопоставеност на жените от ромски произход, чиято дезинтеграция от обществото нараства с ранното отпадане от училище и същевременно са поставени в условията на патриархална зависимост в семейството (Илона Томова). Анализът на пространствено сегментиране на града, по примера на един конкретен софийски квартал, предлага една критична рефлексия върху възпроизводството на неравенствата (Светла Маринова и съавтори).

Читателите са тези, които ще преценят дали сме постигнали целта на този тематичен брой, която е да се разшири и утвърди общността на социолозите, работещи по проблемите на неравенствата в България, да се мотивират млади учени да погледнат на стратификационните изследвания като на перспективно научно предизвикателство за тях самите и за разбирането на обществото, в което живеят, включително като го съпоставят с други общества, разчитайки на надеждни бази количествени данни. На първо място аудиторията на този брой са социолозите, но статиите със сигурност ще заинтересуват и демографи, икономисти, държавни служители, които разработват, прилагат и оценяват ефективността на политиките за равни възможности в образованието, на пазара на труда, в здравеопазването и градското планиране – във всички сфери, в които модерното общество се стреми да не допуска дезинтеграция и изключеност.

Румяна Стоилова, Ханс-Петер Блосфелд

 

юни 2010 г.

Резюмета на статиите в броя

ЖИЗНЕНИ ТРАЕКТОРИИ В ПРОЦЕСА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. ОТНОСНО ПРОМЯНАТА НА СОЦИАЛНИТЕ НЕРАВЕНСТВА В МОДЕРНИТЕ ОБЩЕСТВА
Сандра Бухолц, Дирк Хофекер, Ханс-Петер Блосфелд, Катрин Колб

В статията се разглеждат въздействията на глобализацията върху индивидуалните жизнени и трудови траектории и произтичащите от тях промени в социалните модели на неравенствата в модерните общества. Представят се резултати от международни изследователски проекти, в чиито анализи за първи път емпирично се проследява развитието на жизнените траектории в процеса на глобализация. Показва се, че глобализацията влияе по различен начин върху отделните фази на жизнената траектория: ако трудовите кариери на мъжете в средата на професионалния им път се оказват до голяма степен стабилни, то пред сериозни промени са изправени най-вече младите в началото на трудовата си кариера, жените в средата на своя живот, както и хората в предпенсионна възраст. Доказва се тезата, че промяната, предизвикана от натиска на глобализацията, не води до идентични резултати във всички модерни общества. По-скоро този процес се „филтрира“ на национално ниво чрез съответните за страната установени институционални структури, а това на свой ред формира и влияе по различен начин върху индивидуалните жизнени траектории и върху социалните структури на неравенства в модерните общества: докато скандинавските страни успяват да ограничат увеличаването на социалните неравенства в процеса на глобализация чрез социален ангажимент на държавата, то в други социални режими нарастват неравенствата между включени и изключени от трудовия пазар (в консервативните и южноевропейските страни), респективно между трудовозаети с различни индивидуални ресурси (в либералните страни).

СОЦИАЛНА СЕЛЕКТИВНОСТ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ В БЪЛГАРИЯ.
Роля на студентските такси и кредити за възпроизводството на социалния произход във висшето образование
Румяна Стоилова

Статията анализира следствията за социалната структура от образователната експанзия на върха на образователната пирамида, изразяваща се в разширяване на достъпа до висше образование след 1989 г. Анализът поставя България в сравнителна европейска перспектива, като проследява тенденциите във вертикалната структура по образование. Обяснителната част поставя акцента върху значението на произхода, пола, етноса и възрастовата кохорта при достъпа до висше образование. В заключение се проблематизира равенството на образователните възможности при достъпа до висше образование в условията на действащо частно съфинансиране на образованието и недействаща законова възможност за ползване на банкови кредити, гарантирани от държавата.

ОБРАЗОВАНИЕТО В ГЕРМАНИЯ В МЕЖДУНАРОДЕН АСПЕКТ
Юта Алмендингер, Кристиан Ебнер, Рита Николай

Статията разглежда образователните различия в Германия и други страни на базата на разпределението на компетентности и сертификати. Става ясно, че хора от слоеве с нисък образователен статус, хора с мигранционен произход и млади мъже достигат до по-ниски нива на компетентност и сертификати. Образователният федерализъм в Германия е причина за изразени регионални различия. Тези констатации са с голяма обществено-политическа важност, тъй като резултатите от образованието оказват сериозно влияние върху интеграцията на пазара на труда, участието в политическия живот, личното благосъстояние и здраве. По отношение на образователните резултати в международен план Германия заема междинна позиция. Сравнението показва също, че нивата на компетентност не се припокриват с дипломите за завършено образование. Логиката на връзката между компетентности и сертификати все още е открит изследователски въпрос.

Образователна експанзия И социално неравенство в страните от Централна и Източна Европа

Ирена Коган, Михаел Гебел, Клеменс Ньолке

Тази статия обобщава резултатите от широкомащабно сравнително изследване върху социалната селективност на образователните постижения в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Страните от ЦИЕ представляват интересно изследване на случаи предвид разликите помежду им в процеса на експанзия и диференциация на профилираното средно образование, както и в степента им на професионално ориентиране в средното образование. Ползвайки национални микроданни с високо качество, достигнахме до извода, че студентите с непривилегирован семеен произход, които успяват да достигнат до образование над средното, биват „отклонявани“ към институции на полувисшето образование, докато дългосрочните университетски програми са доминирани предимно от студенти, чиито родители имат академично образование. В средното образование нашите резултати потвърждават модела на отрицателна селекция на студентите от по-нисък социален произход, насочващи се към по-ниски професионални програми – който е добре известен за страните от Западна Европа. Интересно е, че този ефект на отклоняване в средното образование е особено добре изразен в страните от ЦИЕ, които са наследили система на силно средно професионално образование и са въвели ранното профилиране.

Социален произход, избор на училище и успех на учениците
Питър Робърт

Статията дефинира образователните пазари чрез основните деления, съществуващи в училищната система като: 1) публично срещу частно; 2) ориентация към общообразователна или професионалната програма, или по способностите на учениците; и 3) училищни практики на прием. Предполага се, че принадлежността към частния или публичния сектор, различните образователни траектории и правилата за прием създават ‘пазар’, поставяйки училищата в различни позиции в рамките на образователното ‘поле’, а родителите ги отчитат в решенията си за избор на училище. Наред с този ‘ефект на входа’, най-вероятно водещ до разлики в училищния състав, свързани със социалния произход на учениците, съществува също и ‘ефект на изхода’, състоящ се в това, че положението на училището на пазара влияе върху резултатите, постигани от учениците в училище.
Статията изследва статистическото отношение между произхода на родителите и типа училище, посещавано от тяхното дете. Предполага се, че родители с по-висок статус предпочитат да избират училища с общообразователна програма, подбиращи учениците си по образователни критерии, принадлежащи към частния сектор и прилагащи някаква форма на групиране на учениците според техните способности. Очаква се, че учениците ще показват по-добри резултати в училища с по-засилена общообразователна програма от частния сектор, прилагащи някакви критерии за подбор, основани върху предишните постижения на учениците и групиращи ги според техните способности.
Статията използва данни от изследването PISA 2006. Анализът на шансовете за избор на училище потвърждава предположенията с изключение на това за проследяването на способностите на учениците. Повечето от предположенията за влиянието на различните пазарни характеристики върху резултатите на учениците се потвърждават, с изключение на групирането по способности, което не подобрява постиженията на учениците. От гледна точка на взаимодействието учениците от семейства с висок статус печелят повече от пазара на образование, ако изключим религиозните училища.

Участие в неформално обучение в страните от ЕС-15 и ЕС-8: странични фактори  от търсенето и предлагането

Ив-Лийс Росма, Елу Саар

Целта на статията1  е да представи дълбочинен анализ на участието в неформално обучение в различни страни членки на ЕС като основният акцент е сравнението между страните от ЕС-15 и новите страни членки. Авторите изследват различията в сферата на обучението, разграничавайки особеностите на търсенето и предлагането на умения въз основа на предварителното допускане, че търсенето от страна на работодателите има сериозно влияние върху популярността на обучението. Анализът се основава на изследването на образованието сред възрастните, направено от Евростат през 2007 г. Резултатите показват, че сравнителните теоретични рамки, разработени въз основа на данните от няколко от големите, напреднали в социално-икономическо отношение страни от ЕС-15, не са напълно приложими към разширена Европа. Неравенството при участието в неформално обучение отразява по-пряко професионалното разпределение, отколкото наличната квалификация на работната сила. Освен това неравенството е по-голямо в страни с по-висок процент на позиции, изискващи ниска квалификация, което означава по-слабо производство на иновации. Също така в новите страни членки по-високият дял на мениджъри и професионалисти задълбочава неравенството. Причината за това може да е активната роля на държавата при осигуряването на допълнително обучение най-вече за по-висококвалифицираните. Имайки предвид разширяването на Европа, при изработването на интегрирани политики трябва да се отдели специално внимание на ситуацията в асоциираните страни, тъй като преходът на институционално ниво обикновено изисква много време.

Дългосрочното развитие на социалните диспропорции при придобиване на правото за следване във ВУЗ след завършване на средното образование в Германия

Валтер Мюлер, Маркус Клайн, Щефен Шиндлер, Райнхард Полак

В статията се изследва развитието през ХХ век на социалните неравенства, свързани с ученето в гимназия и постигането на нужния ценз за висше образование. Разглеждат се промените, настъпили с времето, в институционалните и структурните условия и се очертават някои теоретични импликации за първичните и вторичните социални неравенства в достъпа до висше образование. Представените анализи, базирани на данни от различни представителни демографски изследвания и от дългогодишни микропреброявания, показват отслабване на влиянието на социалния произход върху достъпа до висше образование както при мъжете, така и при жените през различни исторически периоди. Според най-новите данни участието на жените в образованието зависи в по-малка степен от социалния произход в сравнение с това на мъжете. Този резултат обяснява отчасти защо понастоящем повече жени отколкото мъже получават висше образование.

Социални неравенства в трансформиращото се пространство на един постсоциалистически Софийски квартал (случаят Драгалевци)
Светла Маринова, Любомир Пожарлиев, Леа Вайсова

Статията представя анализ на част от събрания емпиричен материал в рамките на изследване на социалните неравенства в един постсоциалистически софийски квартал. Основна цел на изследването беше да изпробва на ‘български терен’ Бурдийовисткия теоретичен конструкт на взаимодействието между структурите на социалното пространство и тези на физическото пространство. Предизвикателството пред екипа на изследването беше да установи и разбере какво социално пространство е обективирано в прекъснатото от затворени улици, начупено и „демащабирано“ физическо пространство на „престижния“ квартал Драгалевци, какви са отношенията между обитателите на новите луксозни вили, преустроените вили от времето на социализма, и ниските, схлупени къщи, напомнящи, че някога Драгалевци е било бедно село. Дали и доколко тези на пръв поглед драстични социални разлики се преживяват и драматизират като отношения на неравенство, доколко тези преживявания генерират критически дискурси и действия по преструктурирането на установения ред на разлики? Като схващаме „социалното неравенство“ като практически дискурс, чрез който дадено конкретно общество критикува само себе си и в този смисъл като един от ключовите инструменти на модерното общество за практическа критика и самокритика на установените структури, защитаваме тезата, че става дума за един ред на разлики, който черпи своята легитимност от доброволния отказ на изключените от достъп до публични блага и услуги да използват един от инструментите на модерните социални редове за тяхната критика и самокритика.

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.