ТЕМА НА БРОЯ:

ЛЕГАЛНОСТ И (НЕ)ЛЕГИТИМНОСТ НА ВЛАСТТА

Водещ на броя: Кольо Коев

 АВТОРИТЕТ И ДЕМОКРАЦИЯ: ИЗВОРИ НА ЛЕГИТИМНОСТТА

Христо П. Тодоров - За авторитета

Христо Гьошев - Структурни изменения на легитимността

Стилиян Йотов - Нуждаем ли се от право на демокрация?

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ: ПЕТ СЛУЧАЯ

Даниел Смилов - Представителната демокрация в България: успехи и предизвикателство

Стилиян Деянов - Кризата на представителната демокрация – румънската специфика

Боян Знеполски - Френското изключение (конфликтът на интерпретациите)

Ружа Смилова - Британската представителна демокрация: предизвикателства пред Уестминстърския модел

Мухаммад Абид Губаш - Коригиране на отношението между властта и обществото. Държава в Залива: повече от абсолютна власт и повече от дефицитно общество

ОБРАЗИ И ИНСТИТУЦИИ НА ВЛАСТТА В БЪЛГАРИЯ

Албена Хранова - Робство, власт и легитимност (фрагменти)

Мартин Канушев - Наказателна профилактика и мерки за сигурност: българското наказателно право през периода 1970–1989 г.

Тодор Христов - Квазипредставителна демокрация. Законодателни мерки срещу изкривяването на политическото представителство след 1989 г.

Мила Минева - Консумирам, следователно договарям

СУВЕРЕННА ВЛАСТ И ВЛАСТОВИ ОБЕКТИВАЦИИ: СЪПРОТИВИТЕ

Боян Манчев - Фабрика за живот. Голият живот и кризата на политическото

Милена Якимова - По следите на „себе си”

Момчил Христов - Демокрацията между народа и гражданското общество

ВСЕКИДНЕВНОСТТА: МИКРОЛОГИЯ НА ВЛАСТОВИТЕ ПРАКТИКИ

Димитър Вацов - Перформативът: насилие и демиургична власт

Кольо Коев - Всекидневни практики и практическа формализация: юрисдикцията на индиферентната всекидневност

Резюмета на английски език

съдържание на английски език

 

 

Настоящият извънреден брой на списание Социологически проблеми придава публичен образ на част от работата на екипа по проекта „Предизвикателства пред представителната демокрация днес” със специален фокус върху легалността и легитимността на властта. Затова и той може да се разглежда в контекста на вече публикуваните по същия проект броеве на списание Критика и хуманизъм.

Авторите представят не само различни академични институции, но и различни мисловни стилистики, различни перспективи и в крайна сметка различна чувствителност към формулираната в заглавието проблематика. При цялата пъстрота на позиции и научни темпераменти обаче все пак могат да бъдат очертани няколко опорни точки, които придават единството на броя. Те са откроени в заглавията на рубриките, които, разбира се, трябва да се разглеждат не толкова като тематични ограничители, колкото като указващи препращания.

Първата рубрика обединява текстове, които по различни начини акцентират върху принципната неопределеност на политическото и на демокрацията, върху необходимостта те да бъдат постоянно отвоювани и утвърждавани и в този смисъл върху перипетиите на идеята за легитимност в различни социални и властови контексти. Втората група статии фактически представляват изследвания на случаи в пет региона: България, Франция, Великобритания, Румъния и страните от Персийския залив, демонстрирайки нееднозначните предизвикателства, пред които е изправена представителната демокрация в съвременния свят. „Образи и институции на властта в България” насочва вниманието върху формите на властови практики в България, разгледани както през представите на участниците, така и през ключови властови институции и политически дискурси, както от дистанцията на по-далечното, така и на по-близкото минало. В центъра на четвъртата рубрика е модерната логика на суверенната власт и практиките на съпротива срещу обективиращите ефекти на властта. Последният раздел насочва погледа към властта не в нейните свръхинституционализирани кодификации, а като всекидневно практикуване (на равнището на живите речеви актове), съответно към елементарните кодификации на регулярност, които се произвеждат в хода на разгръщащите се всекидневни практики, и разглежда възможността подобни анализи да доведат до преосмисляне на самото понятие всекидневност.

Разбира се, така описаните общи полета само минималистично обвързват статиите в броя, които имат характера по-скоро на мисловни експерименти отколкото на завършени теоретични схеми, и затова трябва да се разглеждат като покана за дебат, а не като предлагащи готови решения.

Кольо Коев

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.