УВОДНИ ДУМИ

Тематичният брой Социализмите под микроскоп е поредната крачка в посока на едно по-задълбочено осмисляне на времето, в което сме живели преди 1989 година. Както показва обаче множественото число в така избраното озаглавяване: нито става дума само за българския случай; нито се приема, че дори в една страна може без уговорки да се говори за хомогенност в измененията на онова, което се назовава „социализъм”; нито пък се вярва във възможността една-единствена методология да осигури достъп до „истината” за времето на социализма. Няма един социализъм и точно затова са нужни специални техники, заемани от различни научни полета и дисциплини, които да проследяват вътрешните динамики, интензивности, разривите, ретроспективно създаваните непрекъснатости, праговете, през които т.нар. „социализъм” бива определян и сам определя себе си. Поставянето под микроскоп помага да се откроят формите и оформянията в сложните процеси на изменение и прекрояване на света, които се извършват в периода – грубо – между 1917 и 1989 година. Заедно с това сме убедени, че насочването на аналитичния фокус към социализмите би помогнало да се разкрият конститутивните връзки между това, което наричаме „близко минало” и това, което наричаме „настояще” или „съвременност”.

Повечето от включените текстове (без статиите на Мартин Канушев и на Милена Ташева, за чието съгласие да участват в броя най-искрено благодарим) са разработвани по два проекта на Института за критически социални изследвания, субсидирани от Фонд „Научни изследвания” към МОМН – българо-словенския проект „Теорията на практическата логика като органон на историческата социология на социализмите и преходите” и проекта „Противоречията на наследството (Стратегии за виртуален музей на социализма)”. Част от статиите бяха представяни на конференции, организирани от ИКСИ, и устната форма на доклад или лекция все още личи в някои от тях; несъмнено най-ярко при Андрей Райчев и Растко Мочник.

Две основни линии на проблематизация пресичат този брой. Едната е свързана с работата върху различни архиви и условно можем да наречем проблематизация на емпиричните данни. Втората линия е тази на проблематизиране на теоретичното: независимо дали ще става дума за теория на мрежите, на идеологията, на субективацията, за логика на дарообмена или за социоанализа, много от статиите правят опит да развиват, уточняват, продуктивно да критикуват или изменят – така да се каже – в крачка теоретичните си инструменти и критическия апарат, с който работят, като показват какви са собствено теоретичните проблеми, пред които ни поставя изследването на социализмите. Двете линии на проблематизация постоянно се преплитат и взаимно, макар и несиметрично, се осветляват.

Дарин Тенев, Момчил Христов

Тема на броя:

СОЦИАЛИЗМИТЕ ПОД МИКРОСКОП

Водещи на броя: Дарин Тенев и Момчил Христов

 

Мрежово общество и хетеротопии

Как да мислим социализма през хетеротопичност - Андрей Бунджулов

Вторите мрежи, комунистическият проект и след това - Андрей Райчев

Мрежовият капитализъм: противоречивото наследство на Лениновия експеримент - Деян Деянов

Субективация и идеологическа интерпелация

Към „микроскопския“ анализ на функционирането на идеологията: идентификация срещу субективация - Растко Мочник

Превратностите на университетския дискурс: върху формализацията на Бахтиновата полифония от Дюкро - Йерней Хабян

Интерпелация и/или субективация: социалистическият субект между Фуко и Алтюсер - Момчил Христов

Архивите на социализма – проблематизиране

Прочитът на комунистическото наследство между изплъзващите и набавящите се контексти: Юлия Кръстева и Вера М. - Миглена Николчина

Тирания, идеология и конституирането на социалистическите субекти - Тодор Христов

Идеологически послания към всекидневието на 60-те години на ХХ век през погледа и паметта за дребните неща - Иван Еленков

Граници на социалистическата публичност

Частно пространство при социализма? - Нина Николова

Наказания и инфранаказателност или за социалистическата икономия на репресията - Мартин Канушев

Архивите на социализма – методологии и емпирични данни

Невъзможният разказ и скритата основа на субекта (Върху дневник от времето на социализма) - Дарин Тенев

Противоречията на идеологическото наследство: върху примера на дискурсивната практика „личен дневник“ от времето на социализма - Стойка Пенкова

Към „микроскопския анализ” на придаването на класова идентичност - Тодор Петков

Противоречията на наследствата на „отвътре изключените“: върху един емпиричен казус - Милена Ташева

Дебюти

Перформативни социални практики на социалистическата власт. Конструиране на „група млади хора“ като „проблемни“ от държавната администрация в края на 60-те години на ХХ век

Светломир Здравков

Нови перспективи към теорията на дара

Логики на дара. От локалния традиционен обмен към съвременната глобализация

Серж Дюфулон, Мохамед Ел Метни

Празникът като творба и като дар. Празнични и абдуктивни следи между мана и потлач

Флоран Годе

Представяме ви

Растко Мочник

Нашето интервю

Глобалният град е структурна празнота в тъканта на суверенната национална територия

Интервю на Елица Станоева със Саския Сасен

Демография и биополитика

Демографският проблем във фокуса на публичните дискурси в началото на XXI век

Татяна Коцева

Профилактика на генетичните болести в България: генетичното управление и технологиите на себе си

Ина Димитрова

Динамика на научните култури в съвременното общество

Общество на знанието?

Иван Кацарски

Мобилност на българските учени в съвременните условия на научна дейност – форми, мотивация и условия

Анета Сакалова, Рая Стайкова

IN MEMORIAM

Зелма Караиванова (1931–2011)

Минчо Драганов (1937–2011)

Научен живот

Професионалните стандарти в предизборните изследвания и медийното им представяне (Методически семинар на БСА, София, 14.07.2011 г.) - Екатерина Маркова

24-ти конгрес на Европейското дружество по рурална социология (22–25.08.2011 г., Хания, о. Крит)

Мариана Драганова, Румяна Желева

Конференция по мотиви от Дюма-баща и партитура от Тихон Хренников (Москва, 29.09–01.10.2011 г.)

Стефан Ем. Николов

Международна конференция „Идентичността в епоха на глобализация и европеизация“ (Скопие, 3–4.11 2011 г.)

Стефан Ем. Николов

Общо събрание на Българската социологическа асоциация (София, 3.12.2011 г.)

Дона Пикард

Рецензии и отзиви

Успелите роми: от историческите наслоения към съвременната идентичност

Валентина Златанова

Социологическа оптика на раждаемостта

Татяна Коцева

Цивилизоващата сила на правото

Стилиян Йотов

Социологически подходи към парите

Ивайло Йоргов

Две нови книги по история на икономическата мисъл

Николай Неновски

 

Нови книги

Кратки резюмета на статиите

КАК ДА МИСЛИМ СОЦИАЛИЗМА ПРЕЗ ХЕТЕРОТОПИЧНОСТ

Андрей Бунджулов

·Целта на настоящия текст е да очертае някои възможности, както и граници на приложимост на понятието „хетеротопия“ към социализма. В първата част са направени няколко уточнения, свързани с разширяването на съдържанието и употребата на самото понятие, които съществено надхвърлят първоначалното съдържание, вложено от Фуко. Втората част скицира перспективите, в които самото понятие „хетеротопия“ може да се приложи към социализма и някои възможни теоретични и практически следствия от това. Социалистическото общество се „изгражда“ като буквална противоположност („огледален образ“) на модерното. Именно като такова то започва да изпълнява хетеротопични за него функции, компенсиращи идентичността му. Невъзможността обаче модерните капиталистически структури (икономически, политически, юридически) да бъдат изцяло блокирани и обезсилени (унищожени), неосъществимостта на проекта в неговия начален вид поражда особен тип мрежови образувания, „изкуствени стави“, които изпълняват не просто компенсираща роля, а формират мотивации, сили, които в крайна сметка довеждат до разпадането на хетеротопията. Кризата и разпадането на социалистическата хетеротопия обаче не остава без последствия за Запада. Въпросът сега е, има ли и коя би могла да бъде новата хетеротопия, която „изгрява на небето на историята“ (Бенямин).

МРЕЖОВИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ: ПРОТИВОРЕЧИВОТО НАСЛЕДСТВО НА ЛЕНИНОВИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ

Деян Деянов

В какво именно мрежово общество живяхме – въпреки всички ad hoc импровизации с комунистическия проект, проблематизирани от Райчев, – от 1917 до, да кажем, 1989 г.? В това мрежово общество имаше ли класи? Какви бяха те? Работническа класа, трудово селячество и интелигенция (които обаче нямат „антагонистични интереси“) – както ни учеха още в училище; или това беше общество на „новата класа“ на Троцки и Джилас; или на т.нар. от Шийла Фицпатрик „сталински съсловия“; или в (и т.н.)? Каква беше собствеността над средствата за производство и как функционираше икономическата власт? Имаше ли капитали, а оттук и капитализъм (а надали без капитализиране на принадената стойност и натрупване на капитали е възможна напр. т.нар. „форсирана индустриализация“ и, по-общо, ускорената модернизация)? И, ако да, то в какво това мрежово общество, белязано от модерността, беше несъизмеримо с модерния капитализъм? За да отговоря на тези въпроси, в началото на статията си ще тръгна от теорията на Райчев за „втората мрежа“; нататък съвсем накратко ще скицирам мрежовия подход на Бурдийо (като го подложа на някои критики, мислейки „с него и против него“); след това ще премина към това как аз мисля чрез Бурдийо същия този невралгичен проблем (самият той никога не го е мислил – той никога не е бил „исторически социолог на социализма“); и ще стигна до – следвайки този подход – някои теоретически недоразумения в Марксовото разграничаване между „капитал собственост“ и „капитал функция“ в Капиталът; както и към онова, което т. нар. „политикономия на социализма“ евфемистично наричаше с идеологемата „кръгооборот на производствените фондове“ (за да избегне Марксовото „кръгооборот на капитала“).

КЪМ „МИКРОСКОПСКИЯ“ АНАЛИЗ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ИДЕОЛОГИЯТА: ИДЕНТИФИКАЦИЯ СРЕЩУ СУБЕКТИВАЦИЯ

Растко Мочник

Ако на макроравнище изглежда, че задачата на една идеология е да синтезира и да бъде способна да интегрира различните хетерогенни механизми, които действат на различни и разнообразни места и точки в социалната структура, то на микрониво срещаме един различен вид хетерогенност, при която се оказва, че няма отделно обособено идеологическо измерение на речта или езиковите практики. Затова към механизма на идеологията се подхожда като към идеологическа интерпелация и се прави опит за разработване на набор от концептуални сечива, които да направят възможно да се направи разлика между два типа интерпелация: интерпелация чрез идентификация, която е репродуктивна (тя само възпроизвежда един и същ идеологически хоризонт във всички последващи дискурси), и интерпелация, представляваща субективация (в ортодоксалния лаканиански смисъл) в рамките на сблъсъка между разнопосочни дискурси, т.е. политическа субективация. Това се прави чрез надграждане върху теориите на Дюкро за аргументацията в езика, на Бахтин за многогласния дискурс и на Деянов за предпредикатните очевидности и модалностите на разбирането.

ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА УНИВЕРСИТЕТСКИЯ ДИСКУРС: ЗА ФОРМАЛИЗАЦИЯТА НА БАХТИНОВАТА ПОЛИФОНИЯ ОТ ДЮКРО

Йерней Хабян

Статията обвързва полифоничната теория за изказването на Дюкро с една структуралистка теория за означаващото. Тя показва, че проектът на Дюкро за концептуализиране на изказването (enunciation) като (въз)произвеждане на интерсубективни отношения, а не като репрезентация, се оказва противоречив там, където би трябвало да е изпълнен: когато анализира ироническото отрицание, Дюкро наново въвежда репрезентацията, именно като безкрайно я замества с допълнителни изказващи (enunciators). Това противоречие може да бъде заобиколено, ако тълкуваме ироническото отрицание като френското експлетивно ne, което означава единствено субекта на изказването. Чрез фокусирането върху такива празни означаващи изказването наистина може да бъде схванато отвъд репрезентацията и дори разгледано в неговата институционална свръхдетерминираност.

ИНТЕРПЕЛАЦИЯ И/ИЛИ СУБЕКТИВАЦИЯ: СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ СУБЕКТ МЕЖДУ ФУКО И АЛТЮСЕР

Момчил Христов

Общата проблематика на статията може да бъде обобщена в следния въпрос: какво представлява субективността, която произвеждат социалистическите общества, и какви изследователски техники могат да помогнат за нейното обективиране? Статията тръгва от едно актуално състояние в историческите из-следвания на социализма – дилемата съпротива и/или подчинение на индивидите, движещи се в тези общества, – за да се съсредоточи върху работите на историка Йохен Хелбек, който се стреми да се позиционира по отношение на тази дилема, мобилизирайки Фукоанското понятие за субект. Хелбек изследва индивидуални, непубликувани дневници от епохата на сталинизма в Съветска Русия, за да покаже, че индивидите, вместо да бъдат свеждани до атомизирани хомункули в ситуация на тотално господство от партийните и държавни структури или до хитри манипулатори на тези структури за техни собствени интереси и цели, могат да бъдат видени като „ефекти“ на властта; като такива обаче те дейно се включват във (въз)производството на властта, но неизбежно привнасят изменения, дължащи се на техните специфични ситуации на действие. Статията проблематизира гледната точка на Хелбек към социалистическия субект, като демонстрира недостатъчността на анализите му с оглед на понятия като „етическа грижа“, „проблематизиране“, „техники на себе си“ и „конструиране на себе си като морален субект“, които откриваме в късните работи на Фуко. Вместо да обективира различните проблематизации на субективността и техниките на себе си в съветското общество от 30-те години на ХХ в. и оттук да изведе индивидуалните практики на субективиране и тяхната близост или отстояние спрямо основните морално-политически кодекси на конструиране на съветската (революционна) субективност, Хелбек се насочва директно към индивидите и тяхното себеизграждане по-средством социалистически идеологеми, за да покаже как посредством индивидуалния опит оживява и функционира самата идеологическа матрица на сталинизма. Тезата на статията е, че тук той напуска методологическото поле на Фукоанската субективност и имплицитно привлича Алтюсеровата концепция за субекта като произведен от и произвеждащ идеологическите апарати на държавата, която оставя незасегнати важни елементи от социалистическата субективация.

ПРОЧИТЪТ НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО МЕЖДУ ИЗПЛЪЗВАЩИТЕ И НАБАВЯЩИТЕ СЕ КОНТЕКСТИ: ЮЛИЯ КРЪСТЕВА И ВЕРА М.

Миглена Николчина

Текстът поставя проблема за разбирането на наследството на комунизма между концептуализирането, от една страна, на изплъзващите се контексти (и по-специално дискретната обходност, „говорещото премълчаване“, езоповския език на алтернативните дискурси в тяхната неизбежна онтологическа свързаност с режима на репресията) и, от друга страна, набавящите се контексти, илюстрирани от отварянето на досиетата. Тази рамка позволява да бъде поставен методологически въпросът за засичането на дискретните – на ръба на доловимото – появи на политическото несъзнавано, които допълват задачите за разчитане на преднамереното премълчаване със загадката на обезпокоително странните (unheimlich) моменти на непреднамерено показване. Срещата между Юлия Кръстева и Вера М(утафчиева) на фантасмагоричния фон на една византийска история ще предложи пример за тази загадка и нейните интерпретативни възможности.

РАСТКО МОЧНИК

(Люблянски университет, Словения)

Растко Мочник (Йосип-Растко Мочник) (1944 г.) е професор по социология на културата в Люблянския университет, Словения. Преподава теоретическа социология и епистемология на хуманитарните и социалните науки, теория на идеологията, теория на дискурса (с която се занимава още от времето на докторантурата си в Париж по семиотика, където защитава докторска дисертация през 1975 г. под ръководството на Греймас). Doctor honoris causa на ПУ „Паисий Хилендарски“ и съпредседател на Международния борд на директорите на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет. Съосновател на независимия институт за изследвания и обучение на докторанти Institutum Studiorum Humanitas – Любляна, един от основоположниците на известната „Люблянска школа по психоанализа“. Член на международния редакторски съвет на списание Eszmelet (Будапеща), на редколегията на международното списание Transeuropeennes (Париж), на редколегията на Центъра за графични изкуства, Любляна и др. Основател и главен редактор на книжната поредица „&“ (издателство DZS, Любляна), съосновател и член на редколегията на издателство Studia Humanitatis, както и на издателство „/*cf.“ (социални и хуманитарни науки). Превел е на словенски език произведения на автори като Дюркем, Сосюр, Мос, Леви-Строс, Барт, Лакан, Алтюсер, Балибар, Дерида, Дейвидсън, Тома Аквински.

Растко Мочник е автор на над 250 книги и статии на 13 езика по социология на културата, социология на литературата, философия на езика, теория на дискурса, семиотика, теоретична антропология, теоретична психоанализа и политическа теория. Сред тях се открояват книгите му Изследвания по социология на литературата (1983), От дума на дума: изследвания върху философията на обикновения език и механизмите на идеологията (1985), двата тома с есета Extravagantia (1994–1995), Три теории – идеология, нация, институция (1999), Засрещания: истории, преходи, вярвания (публикувана и на български), Теория за политиката (2003), Световна икономика и революционна политика (2006), Насладата да гледаш (2007), Трудове по хуманитарни науки (2009). През 2011 г. на български език предстои да излезе книгата му "Идеологическата интерпелация (шест лекции)" в превод на Тодор Петков.

Теоретичната работа на Растко Мочник е свързана и с неговите граждански каузи: През 60-те години на ХХ в. е съредактор на алтернативното списание Перспективе, което е спряно от режима. Издава други влиятелни алтернативни списания, като например културното списание Проблеми. В началото на 80-те години организира широк протест на интелектуалците срещу образователната реформа, която предвижда закриването на подозираните в дух на „буржоазен елитаризъм“ класически училища. От 1980 до 1990 г. е член на борда на „Комитета за защита на човешките права“, най-голямата организация на словенското гражданско общество в процеса на демократизация. След падането на комунистическия режим Мочник продължава активната си гражданска дейност – от заемането на позиция против разпадането на Югославия до участието си в акции против тоталното приватизиране на публичните институции. Бил е председател на УС на фондация „Д-р Франц Мунда“, основана от университетите в Словения, изпълнителен директор на фондация „Отворено общество“ – Словения, както и председател на УС на Словенския институт „Отворено общество“.

Чел е лекции и курсове в 17 университета в света, сред които Калифорнийски университет – Бъркли, Пенсилвански университет – Питсбърг, Международен колеж по философия – Париж, Университет за хуманитарни науки „Марк Блох“ – Страсбург, Международен университетски център – Дубровник, Институт за науки за човека – Виена, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. От 1999 г. по инициатива на Растко Мочник започва дългосрочното сътрудничество между Факултета за социални науки на Люблянския университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Института за критически социални изследвания. Негов резултат са множество проекти, съвместни курсове и конференции (от „Парадигми в социологията на всекидневието“ през 2002 г. до „Субективация и идеологическа интерпелация“ през 2011 г.)

____________________________

IN MEMORIAM

МИНЧО ДРАГАНОВ

(1937–2011)

Българската социология и социална психология загубиха едно от най-големите си имена – почина професор Минчо Драганов.

Проф. Минчо Драганов има изключителен принос за развитието на социологията и социалната психология в България. Той беше един от водещите учени в областта на теорията на общественото мнение, народопсихологията, националния характер, обществената психика, историята на социологията и социалната психология в България, трансформацията на българското общество в периода на преход.

Неговите многобройни публикации – 10 монографии (сред които Проблеми на общественото мнение, Социалната психология в България, Душевност на българския селянин, Начин на живот и обществена психика, Социалните алергии, Североамериканската изключителност, Българино, бъди), 15 сборника, над 200 научни студии и статии и над 200 публикации в пресата, както и докладите му на национални и международни конгреси, от които 7 световни по социология, изследват значими аспекти на теорията на общественото мнение, историята на социологията и социологическата социална психология в България, националния характер и психиката, глобализационните процеси, променящите се национални общности, трансформациите на идентичности, ценности и жизнени стратегии; в тях са изведени социално-психологическите характеристики на различни социални групи в българското общество.

Видният наш социолог и социален психолог е роден на 18 август 1937 г. в село Драгодан, Кюстендилска област. Той има 40-годишна кариера в Института по социология на БАН. Проф. Драганов създава и ръководи в продължение на 22 години (1972–1994) секция „Социална психология“ в Института по социология, седем години е главен редактор на сп. Социологически проблеми, осем години е председател на Научния съвет на Института по социология. Дълги години професор Минчо Драганов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В научната му кариера правят впечатление такива ключови позиции като: член на Комисията по философия, социология, психология, наукознание и физкултура при ВАК, член на Специализирания научен съвет по психология при ВАК, член на Постоянната комисия по хуманитарни науки към Националната агенция за оценяване и акредитация при Министерски съвет, вицепрезидент на Българската социологическа асоциация.

  ______________________________

 ЗЕЛМА КАРАИВАНОВА

(1931 – 2011)

В началото на септември 2011 г. ни напусна Зелма Караиванова. Човек от нашите редици. Родена в София през 30-те години на ХХ в. в семейство, в което книгите са на особена почит, тя завършва средното си образование в бурните години, свързани с Втората световна война. Първом е работничка. Тя помнеше как тракат дървените подметки на обувките. С упоритост надмогва битовите неудобства, учи и завършва журналистика. Работи във вестник Труд. Вестникът, който с името си най-добре съответства на манталитета на редовия българин: труд. Постъпи на работа в Института по социология в началото на 70-те години. Беше в състава на така наричания тогава „научно-помощен персонал“. Тя е сред съставителите на Антология на българските социологическа мисъл,том 3 (1985) заедно с Величко Добриянов, Георги Фотев и Борис Ставров, а също на статиите, публикувани в Социологически проблеми „Илия Янулов – идейни и социологически възгледи“ (1974/3) и „Емпирични изследвания на работническата класа в началото на века“ (1979/6).

Активна, дружелюбна, съпричастна, коректна, Зелма участваше в общностния живот и в десетки изследвания на Института, който в ония години беше пространство на свобода. Свобода относителна, но реална. Човек можеше без особени притеснения да бъде себе си. Зелма беше наш приятел. Участник в екипа, който защитаваше границите на свободата. Днес, когато тя отпътува завинаги, ние си спомняме за нея с топлина и намираме за нужно да отбележим в нашето списание, в чиято подготовка вземаше важно участие, нейната липса. Нека всеки живее така, че да се забелязва, когато го няма! Ние я помним!

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.