Тема на броя:

МЕТОД И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Водещ на броя: Кръстина Петкова

МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ТРАДИЦИИ

Методите в социалните емпирични изследвания: методологически традиции и актуални тенденции

Емилия Ченгелова

Методологически поглед върху качествените методи в социологическото изследване

Максим Молхов

Теоретико-множественият подход в социологическите изследвания: състояние и перспективи

Людмила Иванчева

МЕТОД И СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ

Изследване чрез действие: пример за адаптиране и прилагане на активно социологическо изследване в България

Васил Киров, Екатерина Маркова, Дарина Пейчева

Методът на събитийния анализ и приложението му в социология на жизнения път

Елица Димитрова, Татяна Коцева

Анкетьорът отвръща на удара (трудности пред постигането на достоверно емпирично знание и стратегии за тяхното преодоляване)

Румяна Буджева

БИОГРАФИЧНИЯТ МЕТОД

Биографичните изследвания като историческа социология: методологически разсъждения

Габриеле Розентал

От Европа към европейците и отвъд: изследване на европейската идентичност чрез биографични методи

Румяна Желева, Мариана Драганова

НЕРАВЕНСТВАТА: СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМАТИЗАЦИИ

Хоризонтална сегрегация по пол на работните места – следствия за стратификацията

Румяна Стоилова

Дискурс и символна власт: неравенството и формите на дискурсивна дискриминация

Стойка Пенкова

СЪВРЕМЕННИ ОБЩЕСТВА И РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРОЦЕСИ

Как обществата отиват там, където не искат – методи, интерпретации и рационалност на обществата

Духомир Минев

Краят на балканизацията

Георги Фотев

ДЕБЮТИ

Разпад на неони. Светлинните реклами от времето на социализма в България

Ивайло Александров

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ФОКУС

Влияние на социализацията върху оценката на обекти от културното наследство

Желю Владимиров

БЕЛЕЖКИ ПО ПОЛЕТАТА

Размисли за и по повод на книгата на Румен Аврамов „Спасение“ и падение. Макроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940–1944 г.

Емил Коен

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

„Регионализацията поражда собствени неравенства“ – интервю на Светла Колева с Майкъл Бъроуи

НАУЧЕН ЖИВОТ

Майкъл Бъроуи с Почетен знак с лента на Института за изследване на обществата и знанието при БАН за чуждестранен учен (София, 18 март 2013 г.)

Годишна конференция по проблемите на селото „Дългото пътуване към селото“ (София, 31 май 2013 г.)

Дона Пикард

Пътуващ университет и Лятна школа за практики на устойчиво регионално развитие: Чипровци 2013 г. (Чипровци, 3–9 юни 2013 г.)

Ваня Методиева

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

Вярвай в социологията! акнигата на Светла Маринова Към политическаикономия на разказите за миналото в германската история на социологията)

Георги Димитров

Социологията като наука: откриването на Реймон Будон на български

Васил Киров

Кооперацията в българското село – светло минало и неясно бъдеще

Емилия Ченгелова

Кукерството като маскарад, разпитващ постсоциалистическата модерност

Галина Колева, Стюарт Еймър

Нови книги

УВОДНИ ДУМИ

Традиционен проблем на социалните науки е, че валидността на изследванията много често се поставя под въпрос. Подчертава се, че резултатите, получени в дадено изследване, почти никога не могат да бъдат повторени и потвърдени от други автори, така както се очаква да бъде в точните науки. Затова за тях се говори, че са повърхностни, „хлъзгави", обтекаеми. Разбира се, реакция има. Дори се стига до – поне според мен – комични крайности, като се прилагат методи от невро-науките и например скоростта, с която респондентът натиска копчето за отговор на въпрос, да кажем, визиращ чернокожите, се интерпретира като доказателство за наличието на стереотип по отношение на тях (като че ли не може просто да те е засърбял носът и затова да си се забавил да натиснеш копчето). Същевременно обаче не звучат никак убедително и публикации, в които съвсем между другото се споменава, че „ние проведохме стандартизирано интервю... и резултатите показват..." КАК се е стигнало до тези резултати, кой е чел интервютата, какво е трябвало да търси, когато ги е чел, само един човек ли е чел, или няколко... и т.н. Или когато при 2% разлика в посоката на отговорите на даден въпрос на представители на различни социални групи, без никаква допълнителна статистическа обработка, се пишат цели трактати. Очевидно има върху какво да се замислим. Може дори да приемем като „знак" фактът, че едновременно с нашето списание специален брой върху методите подготвя и едно от най-престижните списания по социална психология European Journal of Social Psychology.


Какво предлагаме на читателите в настоящия брой? На фона на емоциите и преекспонирането на социологически изследвания, свързани с последните избори, е важно да покажем „къде сме ние", какво е състоянието на изследванията в областта в България. А картината е доста пъстра. От „висока теория" – където целта е да се покаже как в логиката на два основни парадигмални подхода – позитивисткият и феноменологичният – протича оформянето и развитието на принципно различни, конкуриращи се методологически традиции, до драматични прогнози за забрана на социологията.
Материалите, посветени на методите в социологията, в този брой са разнообразни. В статията си „Методите в социалните емпирични изследвания: методологически традиции и актуални тенденции", след като проследява появата на различните методи на изследване в исторически аспект, Ченгелова заключава: в епохата на постмодернизма методологически рационални се оказват подходите за комбиниране на изследователски методики. Историческата перспектива присъства и в статията на Людмила Иванчева. Според авторката, изправена пред предизвикателствата на постмодернизма, социологията все по-често използва изследователски методики, които да позволяват моделиране на неопределеността в явленията и процесите, обект на така наречените „неточни" науки. Това са методики, които съвместяват както количествени, така и качествени параметри. А точно такава е методиката на размитите множества. Именно затова, подчертава Иванчева, тя е незаменим помощник в анализирането на социални явления и процеси. Статията на Максим Молхов „Методологически поглед върху качествените методи в социологическото изследване" има няколко пласта. По-скоро теоретичен, където се правят понятийни уточнения на делението на изследователските методи за набиране на информация и за нейната обработка, аналитичен, където се разглеждат ограниченията, присъщи на прилаганите статистически средства за обработка и анализ на данните от изследванията, и практически, където се предлагат техники за частично преодоляване на субективните тълкувания на резултатите от „качествените" изследвания.


В две от статиите се описва как в конкретно социологическо изследване се прилагат иновативни методики. Това са статията на Васил Киров, Екатерина Маркова и Дарина Пейчева „Изследване чрез действие: пример за адаптиране и прилагане на активно социологическо изследване" и статията на Елица Димитрова и Татяна Коцева „Методът на събитийния анализ и приложението му в социология на жизнения път". Васил Киров и колектив определят метода на изследване чрез действие като интерактивен подход извън рамките на традиционния изследователски арсенал, който поставя изследователя в нетрадиционната роля на „активен участник", ангажиран с промяната на социалните процеси, с разрешаването на проблемите, които са предмет на социологическото изследване. Авторите споделят конкретен опит от, както го наричат, „активно социологическо изследване", проведено от тях в България. След като описват силните и слабите страни на метода на събитийния анализ, Димитрова и Коцева на свой ред също онагледяват как са приложили този метод в изследване на процеса на напускане на родителския дом сред младите хора в България. Интересен ракурс към работата с биографични методи ни предлагат други две статии: текстът на германската социоложка Габриеле Розентал тематизира социологическата реконструкция на конкретни биографични случаи, а в статията си „От Европа към европейците и отвъд: изследване на европейската идентичност чрез биографични методи" Румяна Желева и Мариана Драганова запознават читателя с това, що е то автобиографичното разказно интервю и правят анализ на биографичния опит на реални българи при съприкосновението им с Европа и ЕС. Статията на Румяна Стоилова условно може да се раздели на три части – представяне на понятието методологически индивидуализъм, проверка на хипотези, отнасящи се до хоризонталната сегрегация по пол на работните места, и съображения, свързани с предимствата и ограниченията при аналитичната работа с големи бази данни. Доколкото статията на Стойка Пенкова също е посветена на неравенствата, тук ще спомена само, че в нея става дума за т.нар. дискурсивна дискриминация – с други думи, за асиметрично възприемане и идентификация с ние-групата, от една страна, и те-групата, от друга. В „Анкетьорът отвръща на удара" Румяна Буджева прави истинско откровение: разгледани са нормите и правилата за извършване на всеки етап от теренната работа, за да се установи защо, как и до колко те биват нарушавани, както и трудностите, които срещат анкетьорите стратегиите за тяхното преодоляване – включително (и най-вече) прилагането на непозволени похвати за постигане на целите. Ще завърша със статията на Духомир Минев, според когото разкъсването на връзката между предмет, теория, метод и интерпретация в социологията води до избягването на определени направления на изследвания, което от своя страна предизвиква дефицит на знания, а този дефицит може да е причината за провали в социалните избори. Такива провали нанасят щети на обществата и, според автора, ги изправя пред алтернативата – да се ограничи (а може би – прекрати) производството на такова знание или да се извършат промени в самото производство на знание.

Кръстина Петкова

 

 

МАЙКЪЛ БЪРОУИ С ПОЧЕТЕН ЗНАК С ЛЕНТА НА ИНСТИТУТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО при БАН ЗА ЧУЖДЕСТРАНЕН УЧЕН



На 18 март 2013 г. Майкъл Бъроуи беше удостоен с Почетен знак с лента на Института за изследване на обществата и знанието при БАН за чуждестранен учен. Церемонията се състоя в Централното управление на БАН, а почетният знак беше връчен от директора на института доц. Румяна Стоилова. След това Майкъл Бъроуи изнесе публична лекция на тема: „Предизвикателства пред глобалната социология“.
Професор Бъроуи е преподавател в Департамента по социология в Калифорнийския университет (Бъркли) и е една от най-значимите фигури на съвременната световна социология. Преподавал е в Замбия, Южна Африка, САЩ, Франция и Тайван, изследвал е чрез метода на включеното наблюдение индустриални отношения и конфликти в Замбия, САЩ, Унгария и Русия. Автор е на 13 книги, шест от които в съавторство с изследователи от САЩ, Европа и Азия, и на над 120 статии в престижни научни списания. Председател на Американската социологическа асоциация (2002–2005) и зам.-председател на Международната социологическа асоциация (МСА) (2006–2010), понастоящем председател на МСА (2010–2014) и редактор на онлайн списанието на МСА Global Dialogue.

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.