УВОДНИ ДУМИ

Хроничен проблем в социалнонаучното познание е дефицитът на цялостни визии за езиковите практики и свързаните с тях проблеми. Разбира се, няма как в даден момент късната философия на Витгенщайн, теорията за перформативите на Остин и формираната на тази основа теория на речевите актове да не получат отзвук и в социалните науки, включително и в социологията. Широката социалнонаучна работа обаче си остава повече или по-малко оперирана от досег с проблемите на естествения език. От въпросния дефицит следва системно пренебрегване на такова важно изследователско поле, каквото е логиката на социалните практики.
Най-значимата социологическа работа в това отношение е извършена от рефлексивната социология на Пиер Бурдийо и най-вече от Анализа на разговори на Харви Сакс и от етнометодологията на Харолд Гарфинкъл. Настоящият тематичен блок на списание Социологически проблеми се надява да допринесе за наваксването чрез поставяне във фокус на проблемния кръг „Език и всекидневно разбиране“, който съвършено естествено препраща към проблематиката на практическите логики.
Важен елемент от цялостния комплекс са двете лекции на Сакс (непознати до момента на българския читател), които очертават практико-логическия му хоризонт. Всъщност първата рубрика, „Всекидневното разбиране като перформативно събитие“, непосредствено се съотнася с тези лекции, поставяйки на обсъждане следните важни моменти:
– примитивността на езиковите употреби в практиките на всекидневно разбиране предполага директност на разбирането, иначе казано, на преден план излиза непосредствената му видимост, а не актът на интерпретация;
– един от „примитивните“ ходове на всекидневното разбиране, изказването „аз знам“, не утвърждава сигурност, а е базисен практически ход по преустановяване на съмнението;
– обикновените разговори произвеждат колкото разбирателство, толкова и власт, поради което е ключово важно да се изследва асиметричното разпределение между членовете на правото да се казва как трябва да се постъпи;
– локалните взаимодействия (съответно разбирането) включват и отношението изследовател–изследвано лице: подобна интерактивна работа предполага ситуацията на интервюиране, в която решаваща роля играе разглежданата от традиционната социология като прозрачна „прелиминална“ фаза.
Основно място в рубриката „Етос на всекидневието и социална кодификация“ заема въпросът какво представлява всекидневният морал и какво място заема той във всекидневния опит. Един отговор, който изпъква на преден план в случая, е, че той е образувание, флуктуиращо между собствено и чуждо, между всекидневно и извънвсекидневно и представлява инстанция, която противостои на нормализицията на чуждото. Друга страна на етическото, която се дискутира в рубриката, засяга т.нар. елементарни форми на социалност. На това равнище се търси отговор на въпроса за колективното дефиниране на социален проблем, при което основното допускане е, че тези елементарни форми, в качеството си на миметични структури, произвеждат етически категоризации, оголени откъм пропозиционални съждения. Третата линия, по която се разгръща рубриката, е обсъждане на парадоксалното фукоанско съчетание „историческо a priori“ в контекста на проблема за обективацията: предлага се преосмисляне на идеята за опит чрез по-гъвкавото му обвързване с универсалното. Оттук и заявяването на една тема по-скоро за бъдещо изследване: ключовата обективираща роля на коментара, който заличава случайността на дискурсивния опит.
Третата опорна точка на тематичния блок е рубриката „Интерпретации и идентичност: езици на разбиране“, която препраща към две полета на естетическо преживяване: сетивния вкус в преживяването на виното и преживяването на литературната творба. В първия случай се обсъжда интегрирането на сетивния вкус в естетическото преживяване през възникването на специфичен език за дескрипивен анализ на виното. Във втория акцентът пада върху опозицията актуалност–потенциалност в литературната творба, която откроява проблема за идентичността/ идентичностите на литературното произведение.
Редколегията на списание Социологически проблеми разглежда статиите в така представения тематичен блок като покана за дискусия и за отваряне на нови тематични анклави в по-широкото поле на езиковите практики.

Кольо Коев

 

Тема на броя:

ВСЕКИДНЕВЕН ЕЗИК И РАЗБИРАНЕ

Водещ на броя: Кольо Коев

ОРДИНЕРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ: ДВЕ ЛЕКЦИИ НА ХАРВИ САКС

Вършенето ‘да се бъде ординерен’
Харви Сакс

Всерелевантните механизми. Ситуираните дейности. Индикаторите
Харви Сакс

ВСЕКИДНЕВНОТО РАЗБИРАНЕ КАТО ПЕРФОРМАТИВНО СЪБИТИЕ

Социо-логика на всекидневното разбиране: от формулировки към практически формализации
Кольо Коев

Декларацията „Аз знам“
Димитър Вацов

Власт и разбиране в обикновени спорове
Тодор Христов

Биографичното интервю като събитие: прелиминарната фаза
Теодора Карамелска

ЕТОС НА ВСЕКИДНЕВИЕТО И СОЦИАЛНИ ОБЕКТИВАЦИИ

Всекидневен морал. Въпроси с и към Алфред Шютц
Бернхард Валденфелс

Как се ражда социален проблем
Милена Якимова

От а priori към историческо a priori и коментарът. Проблемът за обективацията при Кант през Фуко
Леа Вайсова

ИНТЕРПРЕТАЦИИ И ИДЕНТИЧНОСТ: ЕЗИЦИ НА РАЗБИРАНЕ

Интерпретации на вкуса в езика на виното
Ясен Захариев

Литературната творба: актуализация, идентичност, уникалност
Дарин Тенев

ДЕБЮТИ

Другият като различно и чуждо тяло: преосмисляне на понятието „увреждане“
Боряна Бунджулова

МИНАЛОТО: ИНТЕРПРЕТАЦИИ И ПРЕНАПИСВАНИЯ

„Спасението на българските евреи“ – 70 години война на интерпретациите
Стилиян Йотов

Иван Хаджийски, Живко Ошавков и ние
Петър-Емил Митев

АНТИЦИПИРАНЕ НА БЪДЕЩЕТО: ОТВЪД ПРОЗРАЧНОСТТА НА СОЦИАЛНОТО

В разузнаване на реалното. Новата непрозрачност на социалното при Даниел Инерарити 
Бланка Наваро Пардиняс, Люк Виньо

ГОСТУВА НИ УЛРИХ БЕК

„Вярвам, че модерността може да бъде нещо креативно, а не веднъж завинаги установено, както се опитват да ни внушат технократите“
Интервю на Светла Маринова с Улрих Бек

Кризата на Европа
Улрих Бек

ПУБЛИЧНАТА ВИДИМОСТ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Мъртвото човешко тяло в науката и в изкуството – от гледна точка на българското законодателство
Стоян Ставру

Публичното излагане на пластинирани човешки тела между вредата и оскърблението
Ина Димитрова

БЕЛЕЖКИ ПО ПОЛЕТАТА

Човешкото достойнство в медицината
Стилиян Йотов

ОТЗИВИ И РЕЦЕНЗИИ

Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943 г.
Даниела Колева

НОВИ КНИГИ

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.