РЕЛИГИЯ И ПУБЛИЧНОСТ

УВОДНИ ДУМИ

В изказването си по повод стогодишнината на Германското общество по социология Питър Бъргър и Томас Лукман се пошегуваха, че ако европейските елити в Прага или в Упсала са загубили усета си за религиозното, то в Индия религията стъпва като слон върху всеки, който се опитва да я пренебрегне. При това, включително в Европа, тя далеч не е изгубила значението си, а в хода на модерността или е приела индивидуализирани, респ. трудно социално „видими“ форми, или е намерила благодатна почва за ремитологизиране на света в лицето на фундаментализмите.

Настоящият брой на сп. "Социологически проблеми" е посветен на тези метаморфози на религиозното. Те са проблематизирани от методологически различни, но и взаимно допълващи се социологически, културологични и философски перспективи. Стремежът на авторите е не просто да анализират религията като феномен sui generis, а да изследват генезиса и ефектите от проникването ù в политическите, стопанските, (био)етическите редове на съвременността. Първата рубрика включва непубликувания досега на български език фрагмент „Капитализмът като религия“ на Валтер Бенямин. Въпросът, който си поставя той, е как символната власт на финансовия капитал успява не само да манифестира своята хегемония в модерните общества, но и да измести идеологията на институционализираната религиозност като форма на господство. В коментара си на фрагмента Владимир Градев разсъждава върху възможния според Бенямин изход от „стоманената клетка“ на въвличащия всички в своя „култ“ капитализъм. Деян Деянов подема този мотив, разглеждайки го през екологическия колапс, предизвикан от съдбоносната амбиция на капиталистическата икономика да постигне технологизируемост на природата. Йоханес Вайс на свой ред демонстрира защо според Хайдегер християнството попада под присъдата на достигащата края си в нихилизма метафизика, а стремежът на модерната наука към „разомагьосване на света“ води до собственото ù разомагьосване.

С рубриката „Класическо наследство“ отбелязваме 150-годишнината от рождението на Макс Вебер с откъс от непознатата за българските читатели трета част на Стопанската етика на световните религии. В изследването си на античния юдаизъм Вебер неслучайно включва и движението на фарисеите: под негово влияние се появява синагогата като всеобщо достъпна образователна институция, настъпва делегитимиране на магичните представи и на пророческото визионерство и се утвърждава легализмът на равините – процеси, които стимулират практическото етическо рационализиране на юдейската религиозност, а директният им отглас виждаме в конституиращите за протестантските общности на Новото време принципи.

Ключов за авторите в следващата рубрика е въпросът доколко религиозните ценности са културен мащаб за светогледна ориентация и днес: Кирил Василев разглежда прагматисткото разбиране на Ричард Рорти за религията и антиклерикално ориентирания американски либерализъм, Стилиян Йотов се спира върху преаранжирането на границата между частно и публично в постсекуларните демокрации, а Фридеман Фойгт анализира ролята на религиозно мотивирани дискурси и дейци в биоетическите дебати.
Диляна Минчева и Славка Каракушева също показват сложните сечения между религиозност и публичност, но през концептуалните усилия за вписване на исляма в различни полета на глобално и мултиетническо съжителство. Докато първата се фокусира върху усилията на критически настроени мюсюлмански интелектуалци да оспорят, но и да хуманизират канона, втората анализира виртуалните репрезентации на мюсюлманската общност в България.

Статиите от последната рубрика са обединени от съавторска рефлексия върху несекуларните съдържания на историческия и биографичния опит в рамките на проекта „Отбелязване на преходи и смисли в хода на живота: спомените за религиозни и светски церемонии на възрастни хора от Източна и Западна Европа“. Питър Коулмън и Джон Спредбъри се интересуват от „терапевтичния капитал“ на религията като важен ресурс за справяне със загубата и скръбта в напреднала възраст. Джоана Борнат и Даниела Колева разсъждават върху специфичната чувствителност към преводите и преносите на културни, езикови и верови нагласи при крос-национални изследвания с фокус върху религиозността, а Галина Гончарова и Теодора Карамелска фиксират контрастите в „управлението“ на религиозни жизнени траектории в (пост)социалистическите общества на България и Румъния. Без да си поставят за цел да картографират границите (на изследванията) на полето на религиозното, нито да доведат слона на Бъргър и Лукман в България, водещите на настоящия брой се надяват поне да отбележат публично неговото съществуване.

 Галина Гончарова, Теодора Карамелска

 


 Резюмета на статиите

ЕКОЛАПСЪТ: ДА СЕ МИСЛИ КАПИТАЛИЗМЪТ ПРЕЗ ИСТОРИЧЕСКИ ГРАНИЦИ

(Сценарий за екологически трилър)

Деян Деянов

Макар и да тръгва от разбиращата социология на Макс Вебер – и то в едно очевидно невеберово време – статията ми поставя чрез Вебер проблем пред Хусерлова онтология на света на живота (Lebenswelt), следователно феноменологически проблем; и макар да поставя този проблем пред Хусерл, тя чрез Хусерл предизвиква критическата теория: обвинява я, че не може да мисли капитализма през исторически граници и че това е скандално. Затова статията стига до един възможен метод на такова мислене на модерния, а оттук и на т.нар. от мен свръхмодерен капитализъм. Този капитализъм е капитализмът на еколапса – екологическият колапс, предизвикан от съдбоносната среща на капиталистическата икономика и т.нар. от Хусерл Галилеева наука в свръхмодерните технологии. Залогът, illusio-то на решението, което дава предложената от мен некласическа критическа теория, е живата земя, а това, което се изисква от нас, за да преодолеем границите на капитализма и да спасим тази земя, е очевидно революционна практика. Тази революционна практика обаче не се мисли по образеца на Маркс, барикадно, а като една аналогична на протестантската, но обърната на сто и осемдесет градуса аскеза – аскеза спрямо капиталистически производителния труд. Това е при Маркс трудът, произвеждащ принадена стойност, а при Вебер – трудът, ориентиран към рентабилност, „към постоянно възобновяваща се печалба“ (но така или иначе не бива да забравяме, че аскезата също е революционна практика). Оттук следва, че границата на икономиката на свръхмодерния капитализъм може да бъде теоретически осмислена и практически преодоляна, само ако се мисли през един нов стопански етос и една нова религиозна етика (с това отново стигаме до Вебер, но до неговата социология на религията). 

Ключови думи: свръхмодерен капитализъм, Галилеева наука, идеализации на света на живота, жива земя, екологически колапс

 

 АНАЛИТИКА НА DASEIN И ХРИСТИЯНСКА ЕКЗИСТЕНЦИЯ

Йоханес Вайс

В лекционния си курс „Феноменология на религиозния живот“ (зимен семестър 1920/21 г.) Мартин Хайдегер изпробва и развива една елементарна форма на своята „херменевтика на фактичността“, предлагайки своето тълкуване на ранната християнска екзистенция. Това става не чрез понятийно фундиране (или извеждане), а така, че конститутивни феномени на „християнскостта“ служат за „формално указване“ на структурни белези на „фактичния живот“. Този религиозно-феноменологически фон все още може да бъде разпознат в аналитиката на Dasein от Битие и време, но тук той вече е неутрализиран, включително посредством религиозно индиферентно, ако не и антирелигиозно претълкуване на някои от конститутивните за ранното християнство феномени (като очакването на парусия или живота в модуса на „като че ли не“). С пренасочването от фундаменталната онтология към свързаното с история на битието мислене християнството губи за Хайдегер всякакво онтологично значение и заедно с науката на Новото време се тълкува като израз и двигател на отмирането на метафизиката в лицето на европейския нихилизъм.

Този резултат от Хайдегеровия мисловен път е апоретичен и е основание за критическа проверка на основанията и последователността му – не на последно място с оглед на принципното разграничение между запазеното за „малцина“ „мислене“ и несвързаната по никакъв начин с него наука, „несъщественото знание“ на мнозина, публичността. Ключови думи: християнска екзистенция – Dasein; фундаментална онтология–история на битието; наука–мислене (осмисляне [Besinnung]); малцина–мнозина, публичност

 

постсекуларност и етика на ангажираността

Стилиян Йотов

В статията се акцентира върху разбиранията за постсекуларността като състояние на процесите на модернизиране и на публичната роля, която религията играе в тях. Във връзка с това се правят обобщения относно алтернативни модели на обяснение и на концептуализация, избрали за водещ принцип секуларизма или десекуларизацията, и на последиците от тях за пълноценно схващане и признаване на плурализма. На този фон фокусът на анализа се стеснява върху проблема за връзката между либералната демокрация и постсекуларността и най-вече върху интерпретациите ù, предложени от Джон Ролс и Юрген Хабермас. Опитите за преодоляване на дефицитите на класическия либерализъм – чрез мотивационно подзиждане на неутралността и за разпределяне на асиметричното бреме без дискриминация при включването на радикални различия в един общ политически проект – се онагледяват с помощта на събития от изминалата 2013 г., случили се на Балканите. Същевременно обобщенията от тези наблюдения помагат за критическа преценка на формалната и процедуралистка етика, пронизваща „политическия либерализъм“ на Ролс или „кантианския републиканизъм“ на Хабермас, за нуждата от допълването ù с етика на ангажираността, която сякаш надскача границите на кантианското мислене изобщо.

 

Прочети още: Abstract Bg

 

Тема на броя:

РЕЛИГИЯ И ПУБЛИЧНОСТ

Водещи на броя: Галина Гончарова, Теодора Карамелска

Религиозна етика и граници на модерния капитализъм

Капитализмът като религия

Валтер Бенямин

Смътно като през огледало: бележки към „Капитализмът като религия“

Владимир Градев

Еколапсът: да се мисли капитализмът през исторически граници

Деян Деянов

Аналитика на Dasein и християнска екзистенция

Йоханес Вайс

Класическо наследство

Фарисеите (откъс от „Античният юдаизъм“, ІІІ част на Стопанската етика на световните религии 1915–1919)

Макс Вебер

Отвъд (де)секуларизацията

Постсекуларност и етика на ангажираността

Стилиян Йотов

Либералната демокрация като секуларна религия (романс)

Кирил Василев

Религията в публичните дебати. Примерът на биоетиката

Фридеман Фойгт

Ислямът пред предизвикателствата на демокрацията

Критическият ислям във фокуса на западно-ислямската публична сфера

Диляна Минчева

Виртуална умма – конструиране на религиозна общност в социалните медии

Славка Каракушева

Стареене, ритуали и социална промяна

Религията в живота на възрастните хора

Питър Дж. Коулмън, Джон Х. Спредбъри

Изследвайки вярата: предизвикателства и поуки от един сравнителен проект

Джоана Борнат, Даниела Колева

Социализмът в биографичен контекст: религиозната перспектива към близкото минало в България и Румъния

Галина Гончарова, Теодора Карамелска

Енергетиката след Фукушима

Честността на хуманитаристиката в лицето на катастрофата

Нишияма Юджи

Зелената енергетика в България – предизвикателства пред нейното развитие

Мартин Й. Иванов

Дебюти

„Сирийската криза“ в България или как Facebook конституира граждански обединения

Калина Ганева

„Гостите“ от Сирия: правителствени политики и медийни образи на бежанците в Турция

Жоржета Стойкова

Академични лекции

Списъкът на корабите: за преданото и за разсеяното четене, късно нощем

Александър Кьосев

Сол и пипер

Райчо Пожарлиев

Към историческа социология на социализма

Полското поколение на ’89: между бунта, присмеха и края на историята

Том Джунс

Паричните практики: историческа перспектива

Пари без държава. Пари и парични знаци на православните християни в Османската империя (XVIIXIX век)

Николай Неновски, Пенчо Д. Пенчев

Бележки по полетата

Склонения на възможното (Дарин Тенев. Отклонения)

Боян Манчев

In memoriam:

Рихард Гратхоф (1934–2013)

Научен живот

Лятна школа „Дигитален труд, глобализация и креативни индустрии“

Христина Стоянова

Нехегемонистични социологии: от контексти към практики. Гражданско общество, политика, солидарност: приносът на социалните науки

Надежда Кръндева

Градът и селото – предизвикателствата на ХХІ век

Лъчезар Няголов

За границите на тялото – предмодерно, модерно и свръхмодерно

Стоян Ставру

Централна и Източна Европа: работа, заетост и общества между прехода и промяната

Петя Илиева-Тричкова

Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото: петнайсет години по-късно

Димитрина Попилиева

Е/имиграция – как да (преос)мислим мигрантските борби

Славка Каракушева

Рецензии и отзиви

Как се прави суверенитет? (Тодор Христов. Свобода и суверенитет в Априлското въстание)

Момчил Христов

За политическото въображение и риска от елитаризъм (#Протестът. Анализи и позиции в българската преса –лято 2013. Съст. Даниел Смилов, Леа Вайсова)

Валентина Георгиева

Политики на екзистенциалното (Смъртта при социализма. Героика и постгероика. Съст. Даниела Колева)

Иван Еленков

НОВИ КНИГИ

Резюмета на английски език

Съдържание на английски езиК

 

 

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.