РЕЛИГИЯ И ПУБЛИЧНОСТ

УВОДНИ ДУМИ

В изказването си по повод стогодишнината на Германското общество по социология Питър Бъргър и Томас Лукман се пошегуваха, че ако европейските елити в Прага или в Упсала са загубили усета си за религиозното, то в Индия религията стъпва като слон върху всеки, който се опитва да я пренебрегне. При това, включително в Европа, тя далеч не е изгубила значението си, а в хода на модерността или е приела индивидуализирани, респ. трудно социално „видими“ форми, или е намерила благодатна почва за ремитологизиране на света в лицето на фундаментализмите.

Настоящият брой на сп. "Социологически проблеми" е посветен на тези метаморфози на религиозното. Те са проблематизирани от методологически различни, но и взаимно допълващи се социологически, културологични и философски перспективи. Стремежът на авторите е не просто да анализират религията като феномен sui generis, а да изследват генезиса и ефектите от проникването ù в политическите, стопанските, (био)етическите редове на съвременността. Първата рубрика включва непубликувания досега на български език фрагмент „Капитализмът като религия“ на Валтер Бенямин. Въпросът, който си поставя той, е как символната власт на финансовия капитал успява не само да манифестира своята хегемония в модерните общества, но и да измести идеологията на институционализираната религиозност като форма на господство. В коментара си на фрагмента Владимир Градев разсъждава върху възможния според Бенямин изход от „стоманената клетка“ на въвличащия всички в своя „култ“ капитализъм. Деян Деянов подема този мотив, разглеждайки го през екологическия колапс, предизвикан от съдбоносната амбиция на капиталистическата икономика да постигне технологизируемост на природата. Йоханес Вайс на свой ред демонстрира защо според Хайдегер християнството попада под присъдата на достигащата края си в нихилизма метафизика, а стремежът на модерната наука към „разомагьосване на света“ води до собственото ù разомагьосване.

С рубриката „Класическо наследство“ отбелязваме 150-годишнината от рождението на Макс Вебер с откъс от непознатата за българските читатели трета част на Стопанската етика на световните религии. В изследването си на античния юдаизъм Вебер неслучайно включва и движението на фарисеите: под негово влияние се появява синагогата като всеобщо достъпна образователна институция, настъпва делегитимиране на магичните представи и на пророческото визионерство и се утвърждава легализмът на равините – процеси, които стимулират практическото етическо рационализиране на юдейската религиозност, а директният им отглас виждаме в конституиращите за протестантските общности на Новото време принципи.

Ключов за авторите в следващата рубрика е въпросът доколко религиозните ценности са културен мащаб за светогледна ориентация и днес: Кирил Василев разглежда прагматисткото разбиране на Ричард Рорти за религията и антиклерикално ориентирания американски либерализъм, Стилиян Йотов се спира върху преаранжирането на границата между частно и публично в постсекуларните демокрации, а Фридеман Фойгт анализира ролята на религиозно мотивирани дискурси и дейци в биоетическите дебати.
Диляна Минчева и Славка Каракушева също показват сложните сечения между религиозност и публичност, но през концептуалните усилия за вписване на исляма в различни полета на глобално и мултиетническо съжителство. Докато първата се фокусира върху усилията на критически настроени мюсюлмански интелектуалци да оспорят, но и да хуманизират канона, втората анализира виртуалните репрезентации на мюсюлманската общност в България.

Статиите от последната рубрика са обединени от съавторска рефлексия върху несекуларните съдържания на историческия и биографичния опит в рамките на проекта „Отбелязване на преходи и смисли в хода на живота: спомените за религиозни и светски церемонии на възрастни хора от Източна и Западна Европа“. Питър Коулмън и Джон Спредбъри се интересуват от „терапевтичния капитал“ на религията като важен ресурс за справяне със загубата и скръбта в напреднала възраст. Джоана Борнат и Даниела Колева разсъждават върху специфичната чувствителност към преводите и преносите на културни, езикови и верови нагласи при крос-национални изследвания с фокус върху религиозността, а Галина Гончарова и Теодора Карамелска фиксират контрастите в „управлението“ на религиозни жизнени траектории в (пост)социалистическите общества на България и Румъния. Без да си поставят за цел да картографират границите (на изследванията) на полето на религиозното, нито да доведат слона на Бъргър и Лукман в България, водещите на настоящия брой се надяват поне да отбележат публично неговото съществуване.

 Галина Гончарова, Теодора Карамелска

 


 Резюмета на статиите

ЕКОЛАПСЪТ: ДА СЕ МИСЛИ КАПИТАЛИЗМЪТ ПРЕЗ ИСТОРИЧЕСКИ ГРАНИЦИ

(Сценарий за екологически трилър)

Деян Деянов

Макар и да тръгва от разбиращата социология на Макс Вебер – и то в едно очевидно невеберово време – статията ми поставя чрез Вебер проблем пред Хусерлова онтология на света на живота (Lebenswelt), следователно феноменологически проблем; и макар да поставя този проблем пред Хусерл, тя чрез Хусерл предизвиква критическата теория: обвинява я, че не може да мисли капитализма през исторически граници и че това е скандално. Затова статията стига до един възможен метод на такова мислене на модерния, а оттук и на т.нар. от мен свръхмодерен капитализъм. Този капитализъм е капитализмът на еколапса – екологическият колапс, предизвикан от съдбоносната среща на капиталистическата икономика и т.нар. от Хусерл Галилеева наука в свръхмодерните технологии. Залогът, illusio-то на решението, което дава предложената от мен некласическа критическа теория, е живата земя, а това, което се изисква от нас, за да преодолеем границите на капитализма и да спасим тази земя, е очевидно революционна практика. Тази революционна практика обаче не се мисли по образеца на Маркс, барикадно, а като една аналогична на протестантската, но обърната на сто и осемдесет градуса аскеза – аскеза спрямо капиталистически производителния труд. Това е при Маркс трудът, произвеждащ принадена стойност, а при Вебер – трудът, ориентиран към рентабилност, „към постоянно възобновяваща се печалба“ (но така или иначе не бива да забравяме, че аскезата също е революционна практика). Оттук следва, че границата на икономиката на свръхмодерния капитализъм може да бъде теоретически осмислена и практически преодоляна, само ако се мисли през един нов стопански етос и една нова религиозна етика (с това отново стигаме до Вебер, но до неговата социология на религията). 

Ключови думи: свръхмодерен капитализъм, Галилеева наука, идеализации на света на живота, жива земя, екологически колапс

 

 АНАЛИТИКА НА DASEIN И ХРИСТИЯНСКА ЕКЗИСТЕНЦИЯ

Йоханес Вайс

В лекционния си курс „Феноменология на религиозния живот“ (зимен семестър 1920/21 г.) Мартин Хайдегер изпробва и развива една елементарна форма на своята „херменевтика на фактичността“, предлагайки своето тълкуване на ранната християнска екзистенция. Това става не чрез понятийно фундиране (или извеждане), а така, че конститутивни феномени на „християнскостта“ служат за „формално указване“ на структурни белези на „фактичния живот“. Този религиозно-феноменологически фон все още може да бъде разпознат в аналитиката на Dasein от Битие и време, но тук той вече е неутрализиран, включително посредством религиозно индиферентно, ако не и антирелигиозно претълкуване на някои от конститутивните за ранното християнство феномени (като очакването на парусия или живота в модуса на „като че ли не“). С пренасочването от фундаменталната онтология към свързаното с история на битието мислене християнството губи за Хайдегер всякакво онтологично значение и заедно с науката на Новото време се тълкува като израз и двигател на отмирането на метафизиката в лицето на европейския нихилизъм.

Този резултат от Хайдегеровия мисловен път е апоретичен и е основание за критическа проверка на основанията и последователността му – не на последно място с оглед на принципното разграничение между запазеното за „малцина“ „мислене“ и несвързаната по никакъв начин с него наука, „несъщественото знание“ на мнозина, публичността. Ключови думи: християнска екзистенция – Dasein; фундаментална онтология–история на битието; наука–мислене (осмисляне [Besinnung]); малцина–мнозина, публичност

 

постсекуларност и етика на ангажираността

Стилиян Йотов

В статията се акцентира върху разбиранията за постсекуларността като състояние на процесите на модернизиране и на публичната роля, която религията играе в тях. Във връзка с това се правят обобщения относно алтернативни модели на обяснение и на концептуализация, избрали за водещ принцип секуларизма или десекуларизацията, и на последиците от тях за пълноценно схващане и признаване на плурализма. На този фон фокусът на анализа се стеснява върху проблема за връзката между либералната демокрация и постсекуларността и най-вече върху интерпретациите ù, предложени от Джон Ролс и Юрген Хабермас. Опитите за преодоляване на дефицитите на класическия либерализъм – чрез мотивационно подзиждане на неутралността и за разпределяне на асиметричното бреме без дискриминация при включването на радикални различия в един общ политически проект – се онагледяват с помощта на събития от изминалата 2013 г., случили се на Балканите. Същевременно обобщенията от тези наблюдения помагат за критическа преценка на формалната и процедуралистка етика, пронизваща „политическия либерализъм“ на Ролс или „кантианския републиканизъм“ на Хабермас, за нуждата от допълването ù с етика на ангажираността, която сякаш надскача границите на кантианското мислене изобщо.

 

  ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ КАТО СЕКУЛАРНА РЕЛИГИЯ (РОМАНС)

Кирил Василев

В статията се представя неопрагматистката интерпретация на въпроса за мястото на религията в съвременните либерални общества, която американският философ Ричард Рорти прави в поредица от есета. В нея либералната демокрация е представена като форма на нерелигиозна религия, която има за свое съдържание вярата в бъдещето на едно морално човечество. Пророците на тази религия са поетите, способни да създадат вдъхновяващ образ на това бъдеще. Традиционните религии имат място в либералните демокрации, но само като проекти за индивидуално усъвършенстване. Ключови думи: Ричард Рорти, прагматистка философия на религията, религия и либерална демокрация

 

РЕЛИГИЯТА В ПУБЛИЧНИТЕ ДЕБАТИ. ПРИМЕРЪТ НА БИОЕТИКАТА

Фридеман Фойгт

Статията разглежда значението на религията в германското публично пространство, като поставя въпроса за влиянието на религиозните дейци върху биоетическия дискурс в страната. На първо място се скицира един модел, в който институционализираните дискурси на работните групи, комитети и комисии не се разглеждат изолирано, а се обвързват с етическите дискурси на различните функционални нива. Едва във взаимодействието помежду им и между участващите в тях дейци могат да бъдат разбрани нормите и ценностите, начините и стратегиите на аргументация в етическите комисии. На основата на този модел и чрез примера на биоетическите дебати в Националния съвет по етика в Германия се изследва ролята на религията и на религиозните представители, като за целта се използва конкретен емпиричен материал. Накрая се обсъждат проблеми, свързани с определянето на религията в етическите дискурси и комисии, както и по-следиците, които те имат за темата „религия и публичност“. Ключови думи: религиозни дейци, биоетически дискурс, етически комисии, клинични комитети по етика, Германия

КРИТИЧЕСКИЯТ ИСЛЯМ ВЪВ ФОКУСА НА ЗАПАДНО-ИСЛЯМСКАТА ПУБЛИЧНА СФЕРА

Диляна Минчева

Текстът въвежда и обоснова понятието „западно-ислямска публична сфера“. Това е пространство на интелектуален обмен, което се основава върху светския, скептичен и трагичен праксис на критика и съмнение, посочвани от редица образовани на запад ислямски интелектуалци – представители на т.нар. критически ислям – като основен път за справяне с фундаменталистките и догматичните практики на исляма. Анализирани са още понятията ‘автономност’ и ‘хетерономност’ в ислямски контекст, чиято опозиция е водеща за разбирането на проекта „западно-ислямска публична сфера“.

ВИРТУАЛНА УММА – КОНСТРУИРАНЕ НА РЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ В СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ

Славка Каракушева

Текстът разглежда социалните медии като фактор в конструирането на мюсюлманска общност (умма) във виртуалното пространство. Останала в маргинална позиция на проекта за национална идентичност и на достъпа до публичност, общността на мюсюлманите в България декларира религиозна принадлежност чрез членство в различни групи и страници във Фейсбук, където обменя информация, подкрепя каузи, намира съмишленици. Така, в резултат на липсата на адекватен дебат, признаващ съществуването и културните права на мюсюлманската общност в България, тя изгражда своя алтернативна публичност в социалните медии. Ключови думи: ислям, социални медии, виртуална умма, религия 2.0.

 

 

 

 

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.