УВОДНИ ДУМИ

Тематичната част на настоящия брой се фокусира върху различните институционални режими, които „превеждат“ и кодират биологичното и соматичното чрез своите специфични речници и практики, и съответно върху породените от тях индивидуални и колективни поведения. Основната линия на проблематизация се фокусира върху две особености на съвременността: днес разполагаме с непозната до този момент технологична и социална възможност за власт и контрол върху телата ни, като в същото време това болезнено демонстрира несигурността на знанието ни и на нормативните рамки, чрез които концептуализираме телата, и отговаряме на въпроса каква би трябвало да бъде регулацията им. Напредъкът на биотехнологиите и медицината, както и либералният тип управляемост формират представата за тялото и грижите за него предимно като индивидуален проект и отговорност – резултат от дълбоко лични избори и поле на възможности, радикално откъснато от ограниченията и принудите, характерни за миналото. Несъмнено подобна нагласа не е безоснователна, но критическата задача именно на социалните науки е да напомнят, че тя е и специфична идеология, от която институции-те, продаващи „свобода“ и желани идентичности през тялото, печелят. В този смисъл важна задача е да се изследват съвременните властови практики и мрежи от грижи, които се конкурират или си сътрудничат за управлението и моделирането на телата ни – живи, болни, увредени или мъртви.
Тази проблемна практическа и концептуална ситуация се разглежда от разнообразни перспективи и е пречупена през разглеждането на конкретни „телесни казуси“ – социалният и всекидневен живот на увредените (инвалидизираните) тела, перформативните механизми, произвеждащи депресивното поведение, „имунната система“ като гаранция за идентичност, съвременните медицински технологии и проблематичният статут на достойнството, телесните модификации, политическите технологии на наказваното тяло, държавната грижа за възпроизвеждащото се женско тяло в Русия, колективната пациентска идентичност, конструирана, за да защити правото на репродукция в Полша, правната регулация и нейните телесни „продукти“, смъртта и нейните трансформации по време на т.нар. „преход“. Този фокус върху съвременните безпокойства около тялото и формите на власт върху него се допълва и обогатява чрез няколко исторически изследвания, задаващи нови ракурси към проблема за телесното, а именно администрирането на „здравото тяло“ за военни цели от Освобождението до 1944 г. и изобретяването на работника като социална категория през първата половина на XX век в България.
Ина Димитрова

 

Резюмета на статиите

 

КОЛЕКТИВНА ИДЕНТИЧНОСТ В ЗДРАВНИТЕ СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ: ПАЦИЕНТСКАТА МОБИЛИЗАЦИЯ ОКОЛО АСИСТИРАНИТЕ РЕПРОДУКТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОЛША

Елжбета Королчук

Резюме: Целта на настоящата статия е да изследва социалния активизъм, свързан с безплодието и асистираните репродуктивни технологии в съвременна Полша. Анализът е фокусиран най-вече върху процеса на конструиране на колективна идентичност и върху начините, по които колективната идентичност, основана на безплодието, се (ре)организира и оспорва от активистите на Сдружението за медицинско лечение на безплодието и за подкрепа на осиновяванията „Нашият щъркел“ и от онлайн общността, организирана около нея. Намерението тук е да се предложи едно по-добро разбиране на феномените на изграждане и поддържане на солидарност и обвързване сред лицата, ангажирани в здравни социални движения, и да се идентифицират не само ползите от подобни процеси, но и потенциалните рискове, предоговаряния и компромиси. Емпиричната основа на изследването се състои в проучване на мобилизацията отдолу около асистираната репродукция в Полша чрез качествен анализ на текстове и постове, публикувани в най-популярния полски интернет портал „Нашият щъркел“ („Nasz Bocian“ www.nasz-bocian.pl), който е посветен изключително на безплодието, както и на документи като открити писма, репортажи, информации за медиите и интервюта с активисти, публикувани в пресата и електронните медии в периода 2007–2014 г.

 

ПРОГРАМАТА ЗА РОДИЛНИ СЕРТИФИКАТИ В РУСИЯ: ПОЛИТИКА И ПРАГМАТИКА НА ЕДНА РЕФОРМА

Екатерина Бороздина

Резюме: От средата на 2000 г. медицинската помощ за бременни е един от основните проблеми в руската социална политика. Програмата за родилни сертификати е едно от най-значимите нововъведения в тази сфера, чиято цел е да подобри здравните услуги и да разшири кръга от бременни, за които те са достъпни. Настоящата статия изследва реформата от перспективата на социалните науки и анализира как тя бива прилагана на практика, т.е. как иновациите в социалната политика биват „превеждани“ на прагматичния език на всекидневната професионална практика на руските акушер-гинеколози. Резултатите от изследванията на случаи, проведени в четири държавно финансирани клиники за бременни, демонстрират, че реформите произвеждат различни ефекти върху дейците, въвлечени в процеса на медицинска грижа за бременните жени. На нивото на всекидневните практики тази очаквана либерална политическа мярка неочаквано довежда до по-голяма бюрократизация на лекарската работа, както и до увеличаване на отговорността за всяка отделна бременност.

 

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ РАКУРСИ КЪМ ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА И СМЪРТНОСТТА В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД 1990 Г.

Елица Димитрова, Татяна Коцева

Резюме: Статията има за цел да хвърли светлина върху развитието на тенденциите в заболеваемостта и смъртността в България в периода след 1990 г. Развитието на тези тенденции е интерпретирано в перспективата на теорията на У. Кокерхам за здравните стилове на живот. В анализа е дискутирано влиянието на различни структурни детерминанти, които обясняват нарастващата заболеваемост и смъртност в страната в съвременния период. Основните структурни детерминанти са свързани с влошаването на социално-икономическите условия в страната, масовото обедняване, трансформациите в системата на здравеопазването, които налагат един модел на неравен достъп до качествени здравни грижи и превръщат здравната профилактика почти изцяло в лична инициатива. В статията е дискутиран също така един специфичен феномен в демографската картина на страната, свързан с нарастващите показатели за преждевременна смъртност при мъжете в едни от най-активните им възрасти (45–60 години). Освен структурните детерминанти, влошаващата се картина на заболеваемостта и смъртността в страната е разгледана и в перспективата на т.нар. здравни стилове на живот. По-точно, негативните тенденции могат да бъдат обяснени и от широкото разпространение на различни нездравословни навици от типа на тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословни хранене и пр. Различията в здравните поведения на мъжете и жените в страната са анализирани в перспективата на техните демографски проекции, отразена в динамиката на показателите за заболеваемост и смъртност за двата пола след 1990 г.

 

СЪЗНАВАЩА КОЖА: ЖИВОТ С УВРЕЖДАНИЯ И ЕТИКА НА ДОКОСВАНЕТО

Сузана Минц

Резюме: Настоящата статия ще предложи концептуализация на кожата като възможна пресечна точка на понятието за състояние на приемащо съзнаване (mind-fulness), чиито корени могат да се открият в будизма, на активистките практики на общностите на хора с увреждания и на етиката на грижата. Феноменологичният обрат в изследванията на живота с увреждания (disability studies) пренасочва вниманието си от социалните условия към материалността на тялото, което води до актуализиране на дискусиите върху болката, сексуалността и предоставянето на грижи във връзка с практическите измерения на живота с увреждания. Въпреки това метафорите, организирани около здравето, продължават да доминират във философските рефлексии върху моралната действеност (agency) и докосването. По сходен начин дебатите върху приемащото съзнаване се основават на допускането за не-увреденото, не-болното тяло при анализа на взаимодействието между тяло и съзнание. В същото време твърде малко изследвания на докосването в контекста на живота с увреждания и хронична болка се фокусират върху конкретните моменти на тактилен контакт. Как е възможно да мислим символната тежест и психотерапевтичната стойност на феномена на докосване на кожа в кожа? Практиките, свързани с приемащото съзнаване, са основани на увереността, че кожата е посредник между телесните и емоционалните състояния. Ако приемем на сериозно връзката, която се установява между кожа и кожа, когато някой се измъчва от болка или има увреждане, бихме могли да постигнем едно по-нюансирано и устойчиво понятие за въплътеността като пространство на емоции, интелигентност и промяна. Това на свой ред може да открие нови начини за разбиране на нас самите като зависими и телесни същества, актуализирайки наситеността и трансформативния потенциал на физическото докосване при концептуализирането на субективността.

СЛЕПОТА И „НОРМАЛНОСТ“ СЛУЧАЯТ РУМИ

Боряна Бунджулова

Резюме: Статията се занимава с въпроса за методите, чрез които изследователят има „по-голям“ шанс да разбере света на слепия Руми и проследява какви са отношенията между света на слепотата и света на зрението в този конкретен случай. Целта е да се тематизират проявления на „нормалността“. Текстът се състои от три части. В първата част се разискват въпросите, свързани с изследовател-ските методи. Проблематизира се провеждането на интервю и се изнася на преден план методът „в-движение“ като водещ изследователски метод. Втората част включва моменти от разказа на субекта на изследване, които илюстрират различни модуси на неговата биография, разкриващи определени светлини на идентичността му и нагласата му към света на зрящите. Третата част се спира на гледната точка на „значимите други“, тяхната представа за незрящия Руми и за света на слепотата.

 

Новата медицинска технологияи човешкото достойнство

Стилиян Йотов

Резюме: В първата част се обобщава дискусията кои субективни права са неотменима част от човешкото достойнство. Навярно са възможни четири отношения помежду им: достойнството има по-широк обхват от правата, обемът им е еднакъв, достойнството включва в себе си само сноп права или то е само едно, специално право. Виждам добри основания за подкрепа на двете последни, особено на последната позиция – достойнството е право да не бъдеш унижаван и деградиран. Откривайки техническа подкрепа на тази теза – с помощта на формулата „никой не може“ – ние сме с състояние да идентифицираме онези права, които са абсолютни. Тяхната валидност изразява по най-подходящ начин смисъла на човешкото достойнство и съответставащто му задължение за уважение.

Втората част дава оценка на едни от най-предизвикателните иновации в медицинската технология, дали и доколко те са приемливи или неприемливи с оглед онези субективни права, които са тясно свързани с човешкото достойнство. Главно се спирам на три теми: предимплантационната диагностика (ПИД), клонирането и сливането на човешки и животински клетки. Причината за техния избор е, че са добре познати в публичното обсъждане и в законодателната практика, че споделят усета за дискриминация, че дават израз на образи от много и добре познати културни традиции. Използвайки някои от водещите принципи на морала – за недискриминация и за неинструментализация – можем да „посрещнем“ настоящето и бъдещето на „човешката ситуация“, след което да се опитаме да рамкираме нормативно техническите правила, които да се признаят и приемат в медицината. Дискусията разглежда в нова светлина не само нормативни, но и онтологически проблеми на степенната защита на човешкия живот, силата на генетичната идентичност и предопределеност, разликата между човешки клетки и човешки зародиши.

ТЯЛОТО КАТО УПРАВЛЯВАНА СИТУАЦИЯ

Стоян Ставру

Резюме: Статията разглежда човешкото тяло като правно регулирана ситуация – като съвкупност от параметри, които подлежат на дефиниране и демонстриране. Представени са различните нюанси на тялото като изискване за спазване на определен ред, одобрен от обществената конвенция. Разгледани са тенденциите за отслабване и приватизиране на тялото като норма и постепенното му превръщане в открито и динамично споразумение.

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.