МАКС ВЕБЕР: ХОРИЗОНТИ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИЯ ОПИТ

Тематичният блок „Макс Вебер – хоризонти на социологическия опит“ се основава на конференция, посветена на 150-годишнината от рождението на Макс Вебер и проведена в родния му град Ерфурт през юли 2014 г. Тя беше замислена да стимулира все още твърде дефицитните обсъждания на проблеми около преводите и издаването на Веберовите трудове на различни езици. Специфика на тъкмо тази среща обаче беше, че дискусията върху преводите и издателската работа минаваше през разглеждане на теоретични, методологически и конкретно-предметни казуси, които предлага творчеството на Вебер. По този начин повечето участници в конференцията влизаха в дебатите в двойното качество на преводачи и на изследователи на Вебер.
За съжаление подборът на статиите за тематичния блок трябваше по необходимост да бъде подчинен на едно съществено ограничително условие: релевантност на текстовете преди всичко към употребите на българския език. Това предполага изключване на иначе много интересни, но занимаващи се с твърде специфични за съответния език на превода доклади.
Всичко това предопредели и акцентите в настоящия блок, изразени в характера на рубриките – теоретично-методологически, в първия случай, ударение върху религията и рационализирането като основно ядро на Веберовото мислене, във втория, и проблеми на превода и на рецепцията с по-универсална релевантност, в третия.
Първата рубрика, ТЕОРЕТИЧНИ ТОПОСИ, започва със статията на Йоханес Вайс (Германия) „Веберовите граници – смисъл и ценност, рационалност и индивидуализъм“, която повдига въпроса за липсата на строгост и последователност при Вебер в разгръщането на такива основни (и в този смисъл гранични) понятия като „ценност“, „смисъл“, „рационалност“ и „индивидуализъм“ и за неизбежните – вследствие от това – „замъглявания“ на пребиваващото от двете страни на границите съдържание. В „‘Социологията’ на Макс Вебер – поглед откъм историята на неговото творчество“ Клаус Лихтблау (Германия), основавайки се на новата публикация на Стопанство и общество в рамките на Пълните събрани съчинения на Вебер, проследява два варианта на Веберовата социология: индивидуалистичен (произтичащ от методологическите му съчинения) и структурно-функционален (развиван в неговите предметни социологически анализи), които не пребивават непременно в хармония помежду си. Статията на Волфганг Шлухтер (Германия) „Дуализмът между структура и действие. Скица на една веберианска изследователска програма“ аргументира идеята за „методологически „релационизъм“ във Веберовото мислене, като настоява да се отиде отвъд разглеждането му като обвързано с методологически индивидуализъм. Така, успоредно с понятието „социално действие“, Шлухтер утвърждава понятието за „структура“ като второ основно понятие в изследователската програма на Вебер. Рубриката завършва със статията „Не ‘художествен образ’ или ‘такт’, а ‘обективиращо познание’“. В нея Хуберт Трайбер (Германия) изследва генезиса на някои Веберови понятия от науките за природата и демонстрира пропускливостта по онова време на границите между природонаучното познание и науките за културата.
ФОКУСЪТ НА РЕЛИГИЯТА включва статиите на Питър Гош (Англия), Кольо Коев (България) и Мартин Фукс (Германия). Първата от тях, „Протестантската етика – пренебрегваният централен елемент в творчеството на Макс Вебер“, поддържа радикалната теза, че Протестантската етика и духът на капитализма, макар и хронологически първи от основните Веберови трудове и независимо от всички опити днес за неговото маргинализиране до творба единствено с педагогическа и културно историческа стойност, е същинското ядро на Веберовото творчество и на цялостното Веберово мислене. „Етическото рационализиране на всекидневието: върху отношението между религиозен и всекидневен хабитус“ на Кольо Коев предлага реконструкция на практическата логика, на която се основава процесът на „етическо рационализиране на всекидневния живот“, изявявайки една обикновено оставаща в сянка Веберова категория – категорията „хабитус“. Мотивът за етическото рационализиране се взема също така като повод за обсъждане на някои пресечни точки между схващанията за хабитус на Вебер и на Пиер Бурдийо, които в крайна сметка разкриват дълбоко заложено различие между теоретичните сетива на двамата мислители. В третата статия, „Образ на света и отношение към света – понятията карма и бхакти във Веберовата студия ‘Хиндуизъм и будизъм’“ Мартин Фукс, през анализа на две ключови понятия от „Хиндуизъм и будизъм“, обсъжда самоналожените от Вебер граници при тълкуването на иначе многоизмерната социална и религиозна история на Индия.
Третата рубрика, ТРАЕКТОРИИ НА РЕЦЕПЦИЯТА И НА ПРЕВОДА, се открива с високо информативната статия на Едит Ханке (Германия) „Макс Вебер по света. Рецепцията и значението на един класик във времена на прелом“. В нея авторката проследява историята, динамиката и съвременното състояние на преводите на Макс Вебер по света и начините, по които те допринасят за саморазбирането на съответната култура. Заглавието на статията на Жан-Пиер Гросен (Франция) – което препраща към известна фраза на Ернест Ренан „Една непреведена творба е само наполовина публикувана“ – всъщност резюмира и тезата на автора: преводът на един текст не само не означава загуба на смисъл, но по същество задълбочава разбирането на оригиналния текст. В „Модерността като съдба или като утопия: рецепцията на Макс Вебер в Бразилия“ Сержио да Мата (Бразилия) разгръща един напрегнат разказ за политическите мотиви, стимулирали преводите и издаването на Вебер преди и след Втората световна война в Бразилия. Китайската дисидентка (пребиваваща в момента в Германия), изследователка и преводачка на Вебер, Ронгфен Ван хвърля критичен поглед към „Конфуцианство и даоизъм“ на Вебер и показва – върху случая с този негов труд, – че хоризонтът на Веберовите сравнителни изследвания в Стопанската етика на световните религии е доминиращо европоцентричен и по-конкретно – пуританоцентричен.
Включените в тематичния блок статии са преработени с оглед на превода и публикуването им в списание Социологически проблеми. Благодарим на авторите за постоянното им съдействие по подготовката на този брой.

 Йоханес Вайс, Кольо Коев

__________________________________

 

ГРАНИЦИТЕ НА ВЕБЕР – ЦЕННОСТ И СМИСЪЛ, РАЦИОНАЛНОСТ И ИНДИВИДУАЛИЗЪМ

Йоханес Вайс

 

Резюме: По пътя към финалния резултат на своята разбираща социология Макс Вебер извършва огромна разграничителна работа. Тя очертава, първо, границите на строго емпиричната социална наука като противоположна на нормативните или метафизичните начинания, и, второ, методологически диференциации (история/култура vs. природа или идиографско vs. номотетично), методически процедури (индивидуализъм като емпиричен метод или оценяване, интерпретативно разбиране и/или каузално обяснение) и методологически или аналитични понятия (ценност vs. смисъл, идеален тип vs. родови понятия, действие vs. поведение). Невинаги обаче Веберовите разграничения – на едната страна на диференциацията или дори на двете – се оказват достатъчно ясни или завършени. Статията обсъжда някои примери от този род.

Ключови думи: ценност, смисъл, рационалност, индивидуализъм

 

„СОЦИОЛОГИЯТА“ НА МАКС ВЕБЕР: ПОГЛЕД ОТКЪМ ИСТОРИЯТА НА НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО

Клаус Лихтблау

 

Резюме: В статията се обсъжда Веберовото движение от история към социология и от науки за културата към разбираща социология. Тези въпроси, разбира се, не са нови, но статията ги поставя от гледна точка на цялостната история на творчеството на Макс Вебер, което сега е достъпно благодарение на публикациите в рамките на Max Weber-Gesamtausgabe. В нея също така се коментира отношението между ранната Веберова употреба на теорията за стадиите на историческото развитие и на приписвания му индивидуализъм. В хоризонтите на тези анализи е променящото се отношение на неговата методология към предметните му изследвания върху социалната икономика, правото, господството, религията и всеобщата история.

Ключови думи: разбираща социология, история на развитието, методология, науки за културата

Прочети още: Uvod

ТЕМА НА БРОЯ:

МАКС ВЕБЕР: ХОРИЗОНТИ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИЯ ОПИТ

Водещи на броя: Йоханес Вайс, Кольо Коев

ТЕОРЕТИЧНИ ТОПОСИ

Границите на Вебер – смисъл и ценност, рационалност и индивидуализъм
Йоханес Вайс

„Социологията“ на Макс Вебер: поглед откъм историята на неговото творчество
Клаус Лихтблау

Дуализмът между структура и действие. Скица на една веберианска изследователска програма
Волфганг Шлухтер

Не „художествен образ“ или „такт“, а „обективиращо познание“
Хуберт Трайбер

ФОКУСЪТ НА РЕЛИГИЯТА

Протестантската етика – пренебрегваният централен елемент в творчеството на Макс Вебер
Питър Гош
Етическото рационализиране на всекидневието: върху отношението между религиозен и всекидневен хабитус
Кольо Коев

Образ на света и отношение към света – понятията карма и бхакти във Веберовата студия „Хиндуизъм и будизъм“
Мартин Фукс

ТРАЕКТОРИИ НА ПРЕВОДА И НА РЕЦЕПЦИЯТА

Макс Вебер по света. Рецепцията и значението на един класик във времена на прелом
Едит Ханке
„Една непреведена творба е само наполовина публикувана“
Жан-Пиер Гросен

Модерността като съдба или като утопия: рецепцията на Макс Вебер в Бразилия
Сержио да Мата

Центрирането около пуританството в Стопанската етика на световните религии на Макс Вебер върху примера на Китай
Ронгфен Ван

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Социалистическата търговия в България (1954–1963): идеология, дисциплина и маркетинг
Елица Станоева

СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: КЪМ ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ФЕНОМЕНА

Социалното предприемачество
Георги Фотев


ПО ЛИНИИТЕ НА РАЗЛОМ

Етническа идентичност, нетърпимост и нарастваща тревожност в съвременния свят. Обществото срещу държавата, държавата срещу индивида
Стефан Ем. Николов

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Логиката на ескалиране на модерността. Критика на времевите отношения (Гьоте-институт, 17 септември 2015 г., София)
Хартмут Роза

БЕЛЕЖКИ ПО ПОЛЕТАТА

За страстта в науката и следването на собствената линия (Иван Чалъков. За предприемачеството и устояването в науката. Социология на лабораторния живот. София: „Изток-Запад“, 2015)
Тихомир Митев

Сцени от живота на метафорите (Ханс Блуменберг, Парадигми към една метафорология. КХ – Критика и Хуманизъм, 2015)
Валентин  Калинов

IN MEMORIAM

Владимир Ядов (1929–2015)

НАУЧЕН ЖИВОТ

Нагласи към различията и влиянието им върху обществените процеси (Kръгла маса и национална школа за докторанти и млади изследователи в областта на социалните науки,
28 май 2015 г., София)
Теодора Христова

Образование и работа: (не) еднакви преходи – със специфичен фокус върху страните от Централна и Източна Европа (Международна конференция, 24–25 септември 2015 г., София)
Петя Илиева-Тричкова

Селото: общности и идентичности, трансформации и предизвикателства (Годишна конференция по проблемите на селото, 20 октомври 2015 г., София)
Дона Пикард, Галина Колева

Средна класа, образование, заетост: приносът на социалните науки (Трета конференция, посветена на средната класа, 4–5 ноември 2015 г., София)
Галина Колева

Социоаналитичният обрат: Бурдийо и след него (Юбилейна научна конференция, 20–21 ноември 2015 г., Пловдив)
Мартина Минева

XIV Конгрес на БСА (11 декември 2015 г., София)
Диана Ненкова

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

Социалното производство на наказателните техники: Мартин Канушев, „Престъпление и наказание в националната държава“
Тодор Христов

Когато стремежът към познание се превърне в призвание
Венета Кръстева

Средната класа – 15 години изследвания и развитие
Карамфил Манолов


НОВИ КНИГИ

РЕЗЮМЕТА НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

СЪДЪРЖАНИЕ НА XLVII ГОДИШНИНА НА СПИСАНИЕ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ
СЪДЪРЖАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.