МАКС ВЕБЕР: ХОРИЗОНТИ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИЯ ОПИТ

Тематичният блок „Макс Вебер – хоризонти на социологическия опит“ се основава на конференция, посветена на 150-годишнината от рождението на Макс Вебер и проведена в родния му град Ерфурт през юли 2014 г. Тя беше замислена да стимулира все още твърде дефицитните обсъждания на проблеми около преводите и издаването на Веберовите трудове на различни езици. Специфика на тъкмо тази среща обаче беше, че дискусията върху преводите и издателската работа минаваше през разглеждане на теоретични, методологически и конкретно-предметни казуси, които предлага творчеството на Вебер. По този начин повечето участници в конференцията влизаха в дебатите в двойното качество на преводачи и на изследователи на Вебер.
За съжаление подборът на статиите за тематичния блок трябваше по необходимост да бъде подчинен на едно съществено ограничително условие: релевантност на текстовете преди всичко към употребите на българския език. Това предполага изключване на иначе много интересни, но занимаващи се с твърде специфични за съответния език на превода доклади.
Всичко това предопредели и акцентите в настоящия блок, изразени в характера на рубриките – теоретично-методологически, в първия случай, ударение върху религията и рационализирането като основно ядро на Веберовото мислене, във втория, и проблеми на превода и на рецепцията с по-универсална релевантност, в третия.
Първата рубрика, ТЕОРЕТИЧНИ ТОПОСИ, започва със статията на Йоханес Вайс (Германия) „Веберовите граници – смисъл и ценност, рационалност и индивидуализъм“, която повдига въпроса за липсата на строгост и последователност при Вебер в разгръщането на такива основни (и в този смисъл гранични) понятия като „ценност“, „смисъл“, „рационалност“ и „индивидуализъм“ и за неизбежните – вследствие от това – „замъглявания“ на пребиваващото от двете страни на границите съдържание. В „‘Социологията’ на Макс Вебер – поглед откъм историята на неговото творчество“ Клаус Лихтблау (Германия), основавайки се на новата публикация на Стопанство и общество в рамките на Пълните събрани съчинения на Вебер, проследява два варианта на Веберовата социология: индивидуалистичен (произтичащ от методологическите му съчинения) и структурно-функционален (развиван в неговите предметни социологически анализи), които не пребивават непременно в хармония помежду си. Статията на Волфганг Шлухтер (Германия) „Дуализмът между структура и действие. Скица на една веберианска изследователска програма“ аргументира идеята за „методологически „релационизъм“ във Веберовото мислене, като настоява да се отиде отвъд разглеждането му като обвързано с методологически индивидуализъм. Така, успоредно с понятието „социално действие“, Шлухтер утвърждава понятието за „структура“ като второ основно понятие в изследователската програма на Вебер. Рубриката завършва със статията „Не ‘художествен образ’ или ‘такт’, а ‘обективиращо познание’“. В нея Хуберт Трайбер (Германия) изследва генезиса на някои Веберови понятия от науките за природата и демонстрира пропускливостта по онова време на границите между природонаучното познание и науките за културата.
ФОКУСЪТ НА РЕЛИГИЯТА включва статиите на Питър Гош (Англия), Кольо Коев (България) и Мартин Фукс (Германия). Първата от тях, „Протестантската етика – пренебрегваният централен елемент в творчеството на Макс Вебер“, поддържа радикалната теза, че Протестантската етика и духът на капитализма, макар и хронологически първи от основните Веберови трудове и независимо от всички опити днес за неговото маргинализиране до творба единствено с педагогическа и културно историческа стойност, е същинското ядро на Веберовото творчество и на цялостното Веберово мислене. „Етическото рационализиране на всекидневието: върху отношението между религиозен и всекидневен хабитус“ на Кольо Коев предлага реконструкция на практическата логика, на която се основава процесът на „етическо рационализиране на всекидневния живот“, изявявайки една обикновено оставаща в сянка Веберова категория – категорията „хабитус“. Мотивът за етическото рационализиране се взема също така като повод за обсъждане на някои пресечни точки между схващанията за хабитус на Вебер и на Пиер Бурдийо, които в крайна сметка разкриват дълбоко заложено различие между теоретичните сетива на двамата мислители. В третата статия, „Образ на света и отношение към света – понятията карма и бхакти във Веберовата студия ‘Хиндуизъм и будизъм’“ Мартин Фукс, през анализа на две ключови понятия от „Хиндуизъм и будизъм“, обсъжда самоналожените от Вебер граници при тълкуването на иначе многоизмерната социална и религиозна история на Индия.
Третата рубрика, ТРАЕКТОРИИ НА РЕЦЕПЦИЯТА И НА ПРЕВОДА, се открива с високо информативната статия на Едит Ханке (Германия) „Макс Вебер по света. Рецепцията и значението на един класик във времена на прелом“. В нея авторката проследява историята, динамиката и съвременното състояние на преводите на Макс Вебер по света и начините, по които те допринасят за саморазбирането на съответната култура. Заглавието на статията на Жан-Пиер Гросен (Франция) – което препраща към известна фраза на Ернест Ренан „Една непреведена творба е само наполовина публикувана“ – всъщност резюмира и тезата на автора: преводът на един текст не само не означава загуба на смисъл, но по същество задълбочава разбирането на оригиналния текст. В „Модерността като съдба или като утопия: рецепцията на Макс Вебер в Бразилия“ Сержио да Мата (Бразилия) разгръща един напрегнат разказ за политическите мотиви, стимулирали преводите и издаването на Вебер преди и след Втората световна война в Бразилия. Китайската дисидентка (пребиваваща в момента в Германия), изследователка и преводачка на Вебер, Ронгфен Ван хвърля критичен поглед към „Конфуцианство и даоизъм“ на Вебер и показва – върху случая с този негов труд, – че хоризонтът на Веберовите сравнителни изследвания в Стопанската етика на световните религии е доминиращо европоцентричен и по-конкретно – пуританоцентричен.
Включените в тематичния блок статии са преработени с оглед на превода и публикуването им в списание Социологически проблеми. Благодарим на авторите за постоянното им съдействие по подготовката на този брой.

 Йоханес Вайс, Кольо Коев

__________________________________

 

ГРАНИЦИТЕ НА ВЕБЕР – ЦЕННОСТ И СМИСЪЛ, РАЦИОНАЛНОСТ И ИНДИВИДУАЛИЗЪМ

Йоханес Вайс

 

Резюме: По пътя към финалния резултат на своята разбираща социология Макс Вебер извършва огромна разграничителна работа. Тя очертава, първо, границите на строго емпиричната социална наука като противоположна на нормативните или метафизичните начинания, и, второ, методологически диференциации (история/култура vs. природа или идиографско vs. номотетично), методически процедури (индивидуализъм като емпиричен метод или оценяване, интерпретативно разбиране и/или каузално обяснение) и методологически или аналитични понятия (ценност vs. смисъл, идеален тип vs. родови понятия, действие vs. поведение). Невинаги обаче Веберовите разграничения – на едната страна на диференциацията или дори на двете – се оказват достатъчно ясни или завършени. Статията обсъжда някои примери от този род.

Ключови думи: ценност, смисъл, рационалност, индивидуализъм

 

„СОЦИОЛОГИЯТА“ НА МАКС ВЕБЕР: ПОГЛЕД ОТКЪМ ИСТОРИЯТА НА НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО

Клаус Лихтблау

 

Резюме: В статията се обсъжда Веберовото движение от история към социология и от науки за културата към разбираща социология. Тези въпроси, разбира се, не са нови, но статията ги поставя от гледна точка на цялостната история на творчеството на Макс Вебер, което сега е достъпно благодарение на публикациите в рамките на Max Weber-Gesamtausgabe. В нея също така се коментира отношението между ранната Веберова употреба на теорията за стадиите на историческото развитие и на приписвания му индивидуализъм. В хоризонтите на тези анализи е променящото се отношение на неговата методология към предметните му изследвания върху социалната икономика, правото, господството, религията и всеобщата история.

Ключови думи: разбираща социология, история на развитието, методология, науки за културата

 

ДУАЛИЗМЪТ МЕЖДУ СТРУКТУРА И ДЕЙСТВИЕ.

СКИЦА НА ЕДНА ВЕБЕРИАНСКА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРОГРАМА

Волфганг Шлухтер

 

Резюме: В книгата ми Основни принципи на социологията представих подхода на Макс Вебер като алтернатива на Маркс и Дюркем, от една страна, и на Парсънс, Мийд, Хабермас и Луман, от друга. Опитах се да покажа как Вебер ни снабдява с една осъществима изследователска програма, която заслужава по-нататъшно разработване. В настоящата статия си поставям за цел да изясня скиците на една такава веберианска изследователска програма. Тя би могла да се разглежда като „трета социология“, преодоляваща опозицията между методологическия индивидуализъм и холизма. Тя се основава на методологическия релационизъм и на един двустранен и многостепенен модел, използвайки понятието за дуализъм между структура и действие. Аналитичната ѝ сила е демонстрирана чрез позоваване на Веберовото изследване на аскетичното протестантство и на стопанската етика на световните религии.

Ключови думи: методологически релационизъм, многостепенен и двустранен анализ, Протестантската етика и духът на капитализма, ценностна и целерационалност

 

 

НЕ „ХУДОЖЕСТВЕН ОБРАЗ“ ИЛИ „ТАКТ“, А „ОБЕКТИВИРАЩО ПОЗНАНИЕ“

Хуберт Трайбер

 

В „Критически изследвания по логика на науките за културата“ (1906) Макс Вебер полемизира с разпространеното, включително сред историците, позоваване върху „такта“ и вместо това настоява на „обективиращо познание“ в смисъла на използване на прецизни понятия и прилагане на „обективни съждения за възможност“ (Фон Криз) за разкриване на каузални взаимовръзки. Предимно през ХІХ век представители на най-различни научни дисциплини описват дейността си с понятието „такт“ или „остроумие“, като при това често извършват своеобразно „свързване на области“ (Данеберг), препращайки към изкуството или естетиката, или казано с реториката на онова време– към „художествената, нагледна дейност“. Многообразието от значения може да се редуцира до едно основно ядро с помощта на кратка история на понятието, чиито различни посоки на развитие са описани от Готфрид Габриел. Тук ще скицирам теорията на въз-приятието на Хелмхолц, която би могла да се разгледа и от теоретико-познава-телна перспектива; в едно от посветените на тази теория съчинения е въведено и понятието „остроумие“. То се оказва ключово понятие, което разкрива основното значение на „такта“, и, използвайки Кантовото разграничение между рефлектираща и определяща способност за съждение, позволява чрез предложената от Габриел интерпретация да се покаже, че иманата предвид от Вебер „логическа структура на познанието“ до голяма степен следва начертания от Кант път. Тъй като споменатото по-горе основно значение на такта дава възможност „да се открият неподозирани досега сходства“ (Хелмхолц), тоест засяга способността за мислене по аналогия, а за Вебер това умение има място най-вече при възникване на познанието, върху примера на представената тук кинетична теория за газовете ще се провери доколко мисленето по аналогия има място и при обосноваване на познанието. Кинетичната теория за газовете попада във фокуса на внимание, тъй като Фон Криз обвързва своето учение за „обективната възможност“ с развитата от него теория за полето на действие, ориентирана както към идеалните игри на късмета, така и към развитата от Лудвиг Болцман кинетична теория за газовете. Макс Вебер пропуска тази връзка при „ограбването“ на Фон Криз (както метафорично нарича той своята заемка).

 

 

ПРОТЕСТАНТСКАТА ЕТИКА – ПРЕНЕБРЕГВАНИЯТ ЦЕНТРАЛЕН ЕЛЕМЕНТ

В ТВОРЧЕСТВОТО НА МАКС ВЕБЕР

Питър Гош

 

Резюме: Целта на статията е заявена в заглавието: да се аргументират някои от основанията Протестантската етика на Вебер да бъде разглеждана като централен елемент на неговото творчество и неговото мислене, а не, какъвто е случаят днес, да получава декларативно признание, а по същество да се пренебрегва. Една от главните причини за пренебрегването на текста (Раздел І) e натрапчивото използване от Вебер на исторически материал, който изглежда прекалено далечен на социалните учени днес. Трябва обаче да си даваме сметка, че Протестантската етика е от началото до края изследване върху съвременността – Вебер използва миналото просто, за да изказва аргументи относно настоящето, – а т.нар. „историческа критика“ от страна на социолозите няма никакви основания, защото не познава историческите предпоставки на Вебер. Основен компонент на Веберовия анализ на съвременността е неговият интерес към модерния рационализъм или към рационалността (Раздел ІІ). Тук трябва да се отбележи, че макар Протестантската етика да започва като анализ на капитализма, върху този анализ се наслагва втори анализ – на рационалността. Това е изключително важно, защото ние не можем да разберем Веберовото мислене по тази тема на основата единствено на по-късни текстове (като например Стопанство и общество). Друг ключов елемент на неговото съвременно мислене, при това един от най-пренебрегваните, е мисленето му върху етиката (Раздел ІІІ). В това отношение, както показва заглавието, Протестантската етика е от уникално значение. Настоящата статия се основава на книгата ми MaxWeberandtheProtestantEthic: TwinHistories (2014), но – особено в Първи и Трети раздел – я надхвърля и всъщност представлява автономно изследване.

Ключови думи: Макс Вебер, Протестантската етика, история, рационализъм, рационалност, етика

 

 

ЕТИЧЕСКОТО РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА ВСЕКИДНЕВИЕТО: ВЪРХУ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ РЕЛИГИОЗЕН И ВСЕКИДНЕВЕН ХАБИТУС

Кольо Коев

 

Резюме: Статията предлага реконструкция на практическата логика, на която се основава процесът на „етическо рационализиране на всекидневния живот“, изявявайки една обикновено оставаща в сянка Веберова категория: категорията „хабитус“. Етическото рационализиране се разглежда като последователни и системни действия за преобразуване на света (всекидневност), мотивирани обаче от трансцендентно ценностно ядро (извънвсекидневност), което, вместо да бъде наложена отвън дължимост, енергетизира „отвътре“ действията в света (всеки-дневност), бидейки въплътено в специфичен „отсамен хабитус“, изтълкуван, както казва Вебер, като „certitudosalutis“ (извънвсекидневност). Така, етическото рационализиране на всекидневието се разглежда като предполагащо непрекъснато напрежение, но и непрекъснато препращане между всекидневност и извънвсекидневност, а не ригидна диференциация в хабитуса, развиван от участниците. Мотивът за етическото рационализиране се взема също така като повод за обсъждане на някои пресечни точки между Вебер и Бурдийо, които в крайна сметка разкриват дълбоко заложено различие между теоретичните сетива на двамата мислители.

Ключови думи: етическо преобразуване, всекидневност, извънвсекидневност, хабитус, рационализиране, религиозен виртуоз

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.