СВЕТОВЕ НА ЗНАНИЕТО

Уводни думи

Първоначално този тематичен брой имаше малко по-различна идея – да покаже съвременни тендеции в проблематизирането и изследването на знанието, видяни чрез изследванията на български и чужди социолози и философи. Различни причини обаче доведоха до това, че оставайки в рамките на първоначалната идея, той показва съвременните тенденции в изследването на знанието през погледа на автори от „Пловдивската школа“ – преподаватели, докторанти и студенти от катедра „Приложна и институционална социология“ към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Реших да останем в този формат, защото, събирайки първоначалните варианти на статиите, изведнъж осъзнах, че работата на членовете на нашата малка общност в един много съществен аспект отразява какво се случва със социологическото изследване на знанието в глобален (не само национален) контекст през последните десетилетия – обръщането към нови изследователски теми (статията на Зорница Чакмакова върху социалните движения), критическото осмисляне на политиките в областта на знанието (статията на Венелин Петров), както и тестването и доразвиването на ядрото на съвременните социални изследвания на науката и технологиите чрез прилагане към традиционни и нови предмети и диалогизирането с други теоретични традиции (статиите на Венета Митева, Тихомир Митев и Иван Иванов, Иван Чалъков и Ирина Поправко).
Така се оформи и структурата на тематичното ядро на този брой. В него читателят ще види как млад и обещаващ изследовател конструира и заточва своя „методологически скалпел“, преди да пристъпи към емпиричното изследване на важните за всички нас студентски и граждански протести от 2013 година (статията на Зорница Чакмакова), как проницателен представител на днешното „гневно младо поколение“ изявява неадекватността на разработените на „чужда земя“ политики и методологии към трансфера на знания и технологии в България (статията на Венелин Петров) и как завършваща студентка, следвайки своята страст към любимия музикален жанр, достига до неочаквани прозрения в хода на своите първи стъпки в усвояването и прилагането на една трудна изследователска методология (статията на Венета Митева).
Двете статии в последната част представят нашите социологически рефлексии върху продължилите три поредни години полеви изследвания на общността на астрономите от НАО „Рожен“ в рамките на задължителните студентски летни практики. Струва ми се, не е случайно че: 1) и двете са написани в съавторство – осмислянето на видяното, чутото и прочетеното е труден процес, в който диалогът (твърде слаба и „нежна“ дума за често ожесточените спорове и критики) вътре в авторския екип съществено улеснява процеса; 2) и двете статии показват мощта и същевременно ограниченията на теорията на дейците-мрежи при анализа на „полевите данни“. С което – и това се отнася за петте, а не само за последните две статии – показваме отворения характер на съвременните социологически рефлексии върху знанието, търсенето и откриването на нови благодатни предмети за изследване, както и на нови методи и концептуални рамки.

Иван Чалъков

Пловдив, май 2016

_________________________________

 

СОЦИАЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ НА ФОКУС. В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА И ЗНАЧЕНИЯТА

Зорница Чакмакова

 

Резюме: Последните години бяха белязани от редица социални движения в цял свят: Северна и Южна Америка, Европа, Азия. Интензитетът на мобилизациите в различни контексти поставя на изпитание социалните учени. С оглед на зачестилите социални движения и в България е безспорна необходимостта от аналитичен апарат, позволяващ осмисляне и задълбочено разбиране на тези феномени. В настоящата статия са представени основните направления в изучаването на социалните движения. Понятието за социални движения е операционализирано. Акцентът е поставен на перспективата на рамкиране, съсредоточаваща се върху процесите на мобилизация – означаване, конструиране на смисъл, ориентиране на действието, изготвяне на стратегии.

Ключови думи: социални движения, колективно действие, перспектива на рамкиране

 

ДИЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД КОМЕРСИАЛНАТА АКАДЕМИЧНА НАУКА В БЪЛГАРИЯ

Венелин Петров

 

Резюме: Настоящата статия поставя под въпрос приложимостта на някои популярни модели, свързани с трансфера на технологии, ролята и мястото на университетите в този процес, които се налагат като своеобразна иновационна парадигма най-вече по линия на европейско финансиране у нас, без да се отчитат националните характеристики. В най-ново време не само емпиричните изследвания са инспирирани от абстрактен и нормативен портрет на връзката между университета и индустрията, но и много полиси инициативи като тази за изграждане на технологично-трансферни офиси (ТТО) в университетите и институтите в страната. Именно неотчитането на институционалните характеристики обрича подобни начинания на неуспех.

Ключови думи: академично предприемачество, университетски технологичен трансфер, предприемачески университет

 

ЛАБОРАТОРИЯ НА МУЗИКАТАПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СОЦИОЛОГИЯТА. ДУЕТЪТ НАУКА И ИЗКУСТВО

Венета Митева

 

Резюме:Статията представя музиката като обект на социологически анализ, като фокусът е върху два музикални жанра, а именно рок музика и електронна музика. Идеята за написването на този текст се породи и от личната ми ангажираност спрямо обекта на изследване, като целта ми бе да разгледам техниката и технологията в творческия процес на създаване на музиката. Основната теория, която използвам, е теорията за дееца-мрежа (Бруно Латур). Главен елемент се явява и представянето на „вкуса на публиката“ (Антоан Енион), както и проследяването на връзката между твореца и аудиторията (Алфред Шютц). Статията се позовава на емпирични данни от теренна работа, проведена в периода 10–30 октомври 2013 г.

Ключови думи: социология на музиката, теория на дейците-мрежи, субкултура, рок музика, електронна музика

 

КОГАТО ЗВЕЗДИТЕ ИЗЧЕЗНАТ. ЗА КОНСТИТУИРАНЕТО НА АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ И ТЯХНАТА АВТОНОМНОСТ

Тихомир Митев, Иван Иванов

 

Резюме: Настоящият текст е опит за анализ на процеса на конституиране на научния обект. Изследвайки случая на астрономията, в частност изследователския ред в Националната астрономическа обсерватория Рожен, статията разглежда една „кризисна“ ситуация, състояла се по време на лятната практика „Наука, технологии, иновации“, част от програмата на студентите от специалност Социология на правото, икономиката и иновациите от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, в която вземат участие авторитe. Проблематизирани са понятията обект на изследване, научно познание, наблюдение – така, както се явяват в една актуална изследователска ситуация.

Нота бене: структурата, на която е подчинено изложението, следва една, така да се каже, логика на взривената темпоралност; времето не тече, нито следва, а по-скоро избухва в епицентъра на представената „кризисна“ ситуация. Именно тя, доколкото представлява активно „премерване на сили“ (Латур), носи зарядът, който произвежда не само собствено време, но и пространство, и ред…

Ключови думи: обект на изследване, активност, прагматически подход, теория за дейци-мрежи

 

Прочети още: Резюме

Тема на броя:

СВЕТОВЕ НА ЗНАНИЕТО

Водещ на броя: Иван Чалъков

КОГНИТИВЕН ПОДХОД КЪМ СОЦИАЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

Социалните движения на фокус. В търсене на смисъла и значенията
Зорница Чакмакова

МОДЕЛИ И ПОЛИТИКИ В ТРАНСФЕРА НА ЗНАНИЯ И ТЕХНОЛОГИИ

Дилеми и предизвикателства пред комерсиалната академична наука в България
Венелин Петров

ЕЛЕКТРОННА МУЗИКА, МЛАДЕЖКИ СУБКУЛТУРИ И ТЕОРИЯ НА ДЕЙЦИТЕ-МРЕЖИ

Лаборатория на музиката през погледа на социологията. Дуетът наука и изкуство
Венета Митева

СОЦИОЛОГИЯ НА АСТРОНОМИЧЕСКОТО НАБЛЮДЕНИЕ

Когато звездите изчезнат. За конституирането на астрономическите обекти и тяхната автономност
Тихомир Митев, Иван Иванов

Идентичности и привързаности: рикошети от дигитализацията на наблюдението в професионалната и любителската астрономия
Иван Чалъков, Ирина Поправко

БИОЕТИЧНИ И БИОПРАВНИ РЕГУЛАЦИИ

Когато личното е политическо: принуда в името на автономията
Ина Димитрова

Прилагане на принципа за най-добрия интерес при лечението на деца
Маргарита Габровска

Права на природата – насред екологичната есхатология и правната теория
Стоян Ставру

КЛАСИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Проблемът за поколенията
Карл Манхайм

 

РАНИМОСТТА – АНТРОПОЛОГИЧЕСКИ И СОЦИОАНАЛИТИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ

Отношения на нараняване. Основания на преживяване, несъзнавани трансмисии и насилие в социалната практика
Юрген Щрауб

Да слушаш страданието: социоанализата и „патосният“ обрат в понятието за опит
Светлана Събева

ВСЕКИДНЕВНАТА ИСТИННОСТ НА ЛЪЖАТА

Лъжата като регулатор на всекидневното разбиране
Кольо Коев

КОРПОРАТИВНАТА КУЛТУРА: МЕДИЙНА РЕТОРИКА И ПРОФЕСИОНАЛНИ СТРАТЕГИИ

Центровете за изнесени услуги като глобални „спасители“: краткосрочна перспектива, престижна алтернатива или социална принуда за младежите в България
Ния Нейкова

IN MEMORIAM

Умберто Еко (1932–2016)

НАУЧЕН ЖИВОТ

Две юбилейни конференции на македонски колеги
Стефан Ем. Николов

Как можем да проблематизираме свръхмодерния капитализъм? Научна сесия на Института за критичeски теории на свръхмодерността (9–10 януари 2016 г., София)
Мартина Минева

Социалното предприемачество в България: добри практики и образователни перспективи (15–16 април 2016 г., НБУ, София)
Лилия Борисова, Павлина Петрова, Валентин Вълканов

Транскултурната памет и рецепцията ѝ в Европа (16–20 април 2016 г., София)
Славка Каракушева

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

Конфликтът и съжителството, видяни през правото при кризата и разпадането на Османската империя (Konflikt und Koexistenz. Die Rechtsordnungen Südosteuropas
im 19. und 20. Jahrhundert, Klostermann, 2015)
Иван Билярски

Забулването на арабката мюсюлманка в историята и в наши дни (Галина Евстатиева, Ислямът и забулването на жените в арабския свят, Изток-Запад, 2016)
Йордан Пеев

Торстайн Веблен и неговата теория на безделната класа (Торстайн Веблен, Теория на безделната класа, Изток-Запад, 2016)
Росен Люцканов

НОВИ КНИГИ

РЕЗЮМЕТА НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

СЪДЪРЖАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.