Koriza 2 2018

 

 

Настоящият тематичен брой е опит да представим, а така и да защитим методологичния потенциал на джендър подхода в академичните изследвания. Джендър подходът цели да преодолее „епистемологичния недостатък“ на универсалисткото мислене, игнориращо гледната точка на „другите“, в т.ч. тази на жените, като отваря мисловни пространства за един по-плуралистичен и по-толерантен свят на различията, мислени и реализиращи се като позитивни същности. Свят, в който обезправените, колонизираните, маргиналните (въпреки заложените противоречия на „културата на жертвата“) остойностяват своя житейски опит, чрез който нормативните да видят „другия“ в себе си.
Началото на броя задава статията на К. Славова, в която е систематизирано разноречието на български на англоезичния термин „gender“. Езиковата „хетероглосия“ (демонстрирана и в статиите в броя) създава на пръв поглед концептуален хаос, но всъщност е път към преосмисляне на остарелите бинарни категории. Темата за неравенствата по пол е представена в анализа на кроснационално емпирично изследване (Р. Стоилова, П. Илиева-Тричкова), показващо, че наред с други фактори на институционално ниво висшето образование има социализиращ ефект особено при мъжете, когато избират работа, която да съвместяват със семейните задължения.
В тематичната рубрика за пол и идентичности в криза са представени различни казуси на идентичностна уязвимост. Амбивалентният опит на жените, които се борят да реализират „мандата на майчинството“, овластени и обнадеждени чрез технологиите на асистирана репродукция да постигнат желаното бебе и все по-зависими и подчинени на медицинските технологии
(Т. Коцева, И. Тодорова, Ю. Панайотова). Признанието на психичния и социалния пол на хора, живеещи в дискомфорт със зададения по рождение биологичен пол, като основание да променят своя граждански пол (С. Ставру) –
последователна практика на българския съд, поставяща под съмнение безпристрастността на Конституционния съд да използва „предефинирането на пола“ като аргумент срещу т.нар. Истанбулска конвенция. Хабитусната неувереност на мъжете, които в годините на преход не могат да отговорят на представите за достойна мъжка роля в семейството, допълнително утежнена чрез националистичните призиви за възраждане на „традиционната българска мъжественост“ (А. Лулева). Изградените върху стереотипи и страхове нагласи към хомосексуалните, обричащи ги на социална изключеност и прикритост (Ш. Даракчи).
Историческият блок от статии се фокусира върху ставането на жените като политически субекти, както „отдолу“, чрез афективната среда на женския опит – нейната болка и социално страдание, намерили израз в гладните женски бунтове в годините 1915–1918 (С. Димитрова), така и „отгоре“, чрез мобилизация на жените-активистки, обединени в национални и международни женски мрежи, част от които е Малката женска антанта (К. Даскалова).
Изкушеният от психоаналитичния дискурс читател ще навлезе в един лаканиански прочит на мъжкото и женското (Я. Йерков), надмогващ фройдистките идентификации с фалическото и преформулиращ лишеността на женското в особен вид наслаждение (образа на Медея).
Статиите в раздела за антиджендър идеологиите в глобален и европейски контекст, разнищват аргументите на хулителите на „джендър идеологията“ (понятие, изобретено от самите тях). Анализирани са както случаят на „джендър“ истерията в дебата около приемането на Истанбулската конвенция в България (Е. Станоева), така и германският случай на хипохондрична съпротива срещу външните спрямо „националното тяло“ заплахи: джендър, мигранти, бежанци и пр. (М. Беренсен). Широката коалиция: християнски църкви, консерватори, националисти, популисти, крайно десни, леви и пр. субекти, артикулиращи „джендър“ заплахата (Р. Кухар), е знак, че либералните ценности са в криза и не могат „да произведат съгласие“. Но, от друга страна, политиката на манипулациите, изразяваща немощта на антилибералните сили да произведат реформи, провокира още повече необходимостта от знания за променящите се полови и джендърни идентичности на мнозинствата и малцинствата.

 

Татяна Коцева

 

 

Тема на броя:

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА ДЖЕНДЪР ИЗСЛЕДВАНИЯТА

Водещ на броя: Татяна Коцева

 

 

Изгубени в превода: джендър разноречията на български

Корнелия Славова

Full text – PDF

Способността да се избира като измерение на неравенствата по пол

Румяна Стоилова, Петя Илиева-Тричкова

Full text – PDF

Лабиринти на желанието: Природа, технологии и джендър в дискурса за асистираната репродукция

Татяна Коцева, Ирина Тодорова, Юлия Панайотова

Full text – PDF

Вариации на пола в българската съдебна практика

Стоян Ставру

Full text – PDF / Free

Мъже и мъжествености в постсоциалистическа България

Ана Лулева

Full text – PDF / Free

Дискурси за хомосексуалността в България: обществени представи и научни подходи

Шабан Даракчи

Full text – PDF

„Дайте ни мъжете, пуснете ги да си дойдат и те ще ни намерят всичко, което ни трябва: Първата световна война, женските бунтове и политиките на женска еманципация

Снежана Димитрова

Full text – PDF / Free

Little Entente of Women/Малката женска антанта и феминистките движения на Балканите през 20-те и 30-те години на ХХ век

Красимира Даскалова

Full text – PDF 

Хипохондрични идентичности: Джендър и национализъм в Германия

Марен Беренсен

Full text – PDF 

Хипохондрични идентичности: Джендър и национализъм в България

Елица Станоева

Full text – PDF 

Антиджендър кампаниите, атаката срещу либералните ценности и политиките на страха

Интервю на Шабан Даракчи и Татяна Коцева с Роман Кухар

Full text – PDF 

За пола, за джендъра и... за звездите. Какво може да ни каже психоанализата за мъжкото и за женското? Един лаканиански прочит

Яня Йерков

Full text – PDF 

За разлагането на понятието „опасност“ или как се конструира и кодефицира „риск“

Мартин Канушев

Full text – PDF / Free

Движещата сила зад парите: анализ на връзката между „собственост“, „държава“ и „пари“

Димитър Кацарски

Full text – PDF 

Тенденции и перспективи пред социалните пари в Европа

Цветелина Маринова

Full text – PDF 

Илдефонсо Серда: предшественик на Чикагската школа в урбаносоциологията

Искра Дандолова

Full text – PDF

Две научни сесии на Института за критически теории на свръх-модерността (29 юни–01 юли, 2–3 ноември 2018 г., София).

Таня Орбова, Георги Медаров

Световен форум по социални науки (25–28 септември 2018 г., Фукуока, Япония)

Стефан Ем. Николов

Конференция „Благосъстояние и социално включване в Европа (с фокус върху Югоизточна Европа), (5 октомври 2018 г. София)

Ния Нейкова

Социологията като строга наука (за Г. Фотев. Социологията като строга наука)

Мартин Канушев

Поколенчески политики и културноисторически сюжети (за Г. Гончарова. Политики на „поколението“. Генерационни деления в България през втората половина на XIX и началото на XX век“)

Албена Хранова

История на всекидневието „отгоре“ – възможна ли е? (За Ив. Еленков. Орбити на социалистическото всекидневие)

Даниела Колева

„Всичко в името на плана, всичко за благото на плана“: за неизбежността на авариите и катастрофите в условията на социалистическата индустриализация в България.

(За Д. Вачков. Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация)

Пепка Бояджиева

Делата като вяра (За С. Евстатиев. Салафизмът в Близкия изток и границите на вярата)

Павел Павлович

Предизвикателства на индивидуализацията (За N. Genov. Challenges of Individualization)

Янцеслав Янакиев

Нови книги / New books

Full text – PDF / Free

Съдържание на 50-ата годишнина на списание Социологически Проблеми

Contents of the 50th year of the JournalSociological Problems

 

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.