ПОСЛЕДНИЯТ БРОЙ НА СПИСАНИЕТО

 к2

 

ПРЕЖАЛИМИТЕ И НЕПРЕЖАЛИМИТЕ ЖИВОТИ: СОЦИОАНАЛИЗАТА В ЕПОХАТА НА БИОВЛАСТТА

Светлана Събева

Резюме: Статията апробира подстъп към проблемното поле на социоанализата – страданието от обществото – оттласквайки се от едно основно биополитическо различаване, предложено от Джудит Бътлър: между прежалимите и непрежалимите животи. Това различаване, в което е закодирана антиципацията на смъртта и умирането, се тематизира в два аспекта. В контекста на аналитиката на биовластта то се разглежда като евристично с оглед на едно възможно понятие за биовластово несъзнавано, както и за открояване на категорията „радикална чуждост“ в полето на биополитиките днес. В контекста на социоанализата загатнатата от Бътлър фигура на (не)прежалимостта се анализира с интерес към работата на траура и свързаните с нея модалности на интерсубективното време при смъртта и страданието. Надживяването и невъзможната синхронизация между животите при срещата със смъртта се схващат като конститутивно условие за практиките на грижа-за (съответно за терапевтичните диспозитиви), пронизани от стратегии на даряване – или отнемане – на време. В заключение диагнозата на настоящето като „биополитическо управление на прежалимото“ и съкращаване на скръбта се обвързва с поставения от късния („антропологически“) Бурдийо проблем за властта за разпореждане с времето на другите.

Ключови думи: социоанализа, биополитическо управление на прежалимото, работа на скръбта, биовластово несъзнавано, радикална чуждост, власт върху времето на живота

РЕВОЛЮЦИЯ И ВРЕМЕ: КОНТЕКСТ И ПСИХОАНАЛИТИЧЕН ОБРАТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЮЛИЯ КРЪСТЕВА

Миглена Николчина

Резюме: Статията разглежда устойчивия интерес на Кръстева към революцията/бунта като проблем на времето (прекъсване, разрив, зев, но и обрат, завой, вечно движение) и като проблем във времето („Какъв бунт днес?“). Методологическият обрат от лингвистика към психоанализа е решаващ за пренасочването на Кръстева от политическата подплата на поетическия език към интимния бунт като основа на социално обновление и към днешното ѝ гледище за болната идеалност в ядрото на новите форми на бунта. Това пренасочване обаче е въпрос не само на методологически приоритети, но и на остра чувствителност към изменящите се социални, политически, научно-технически и културни обстоятелства. Позовавайки се на Дантевия неологизъм trasumanar, „трансхуманизирам“, рефлексията на Кръстева се измества в най-новите ѝ работи от анамнeза към фантазия и от завръщане към разрив, за да отвори наново въпроса за бунта като определяща черта на човешкото.

Ключови думи: революция, бунт, време, робот, трансхуманизация

БИОГРАФИЧНАТА МАШИНА, СМЪРТТА НА БИОГРАФИИТЕ И РЕВОЛЮЦИОННОТО САМОНАСЛЕДЯВАНЕ

Андрей Бунджулов

Резюме: В тази статия се връщам към едно изследване от началото на 90-те години на Института за социална критика, „Смъртта на биографиите“. Изключително интересно за нас тогава бе да наблюдаваме зрелищните прояви на кризата на биографичните машини. „Биографична машина“ нарекохме ефектите на публично конституиране на идентичностите, хелиотропичните ефекти (извръщания) на биографичните към историческите разкази – заемането на позиция от бъдещето, поставянето в съответствие на смисъла на „моя“/„нашия живот“ и „смисъла на историята“. Биографичната машина хвърля мостове, неутрализира разломите, пропастите между живота и биографията, придавайки на живота общоприет и признат смисъл. Животът и разказите за него, макар да се преплитат, не са едно и също нещо. В преходите/преводите от частни към публични сфери пробиват скрити напрежения между живеещия своя „уникален“ живот човек и неговите публични представяния. Животът, макар и оцелостена реалност, няма универсална смислова структура. Вплетените в разказите събития-граници („събития-междини“) маркират преходите между коренно различни биографични ситуации – разгръщането и свиването, набавянето и лишаването, даряването и отнемането на „смисъл на живота“. Следвайки Фройд, нарекохме тези процеси „биографично сънуване“. Кризата на биографиите изявява симптомите на блокиране на преноса на смисли от индивидуален, групов в универсален (биографичен и исторически) план и обратно, предизвикани от „Голготите“ на историята. Днес биографичните машини сякаш отново са се събудили. Ефект (симптом) на какво е това?

Ключови думи: биографични/исторически разкази, биографични машини, хелио-тропични ефекти, биографични кризи, революционно самонаследяване

ПРЕДСКАЗАНИЯ, НАГОНИ, БИОГРАФИИ

Албена Стамболова

Резюме: Тема на настоящата статия са възможните или невъзможните връзки между лични и семейни травми, от една страна, биографии и автобиографии, от друга, и моделите в митологичните космогонии – от трета. Границите на биографичното са търсени през деконструкцията на понятието „Едипов комплекс“.

В каква степен можем да избегнем обстоятелствата, семейния и по-разширен контекст, в които се раждаме? Доколко те предопределят нашата „съдба“? На тези въпроси се търсят отговори в най-разнообразни изследователски полета: социално-политически, биографични, идеологически, психологически и т н.

Като минава през анализ на понятието за нагон при Фройд, статията третира това, което е криптирано в предсказанието или в загадката за произхода ни, и как в тълкуването му се ражда рефлексията на индивида за себе си, как той впоследствие се вписва в обществения символен ред.

Ключови думи: предсказание, биография, травма, нагон, космогония, загадка

ЗАКЪСНЯЛО ДЕЙСТВИЕ ИЛИ ПОСЛЕДЕЙСТВИЕ: КЪМ ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ПСИХОАНАЛИТИЧНО ПОНЯТИЕ

Теодора Карамелска

Резюме: В статията се проблематизира психоаналитичната концепция за допълнителното (отложено, впоследствие) придаване на смисъл на травматични преживявания в хода на терапевтичната работа. Представят се генеалогията на понятието „последействие“ или „закъсняло действие“ в съчиненията на З. Фройд и някои постфойдистки интерпретации. Скицират се контурите на една възможна социоаналитично релевантизирана употреба на понятието в биографичните изследвания. Тя би позволила в хода на социологическото интервюиране да се стимулира не само процесът на биографично припомняне на миналото, но и актуалното саморазбиране на респондента, благодарение на което потиснати преживявания, латентни съдържания или несъзнавани до този момент нагласи могат да получат оправданост и дори нов смисъл за него.

Ключови думи: закъсняло действие/последействие, припомняне, несъзнавано, психоаналитично схващане за време

ВСЕКИДНЕВНОТО ИЗМЕРВАНЕ: ВЪРХУ ЕДИН МОТИВ У ХАЙДЕГЕР И САКС

Кольо Коев

Резюме: В по-общ план статията се занимава с изграждането и използването на понятия на всекидневно равнище, както и с необходимостта от легитимиране на социологическите понятия във всекидневните практики. В нейния център е поставен въпросът за всекидневното измерване, което е откроено чрез сравнителен анализ между спецификата на всекидневните измерители в Битие и време на Хайдегер и т.нар. „стандартизирани категории“ в контекста на измерителните системи на всекидневието в Лекции по Анализ на разговори на Х. Сакс. Специален акцент се поставя върху взаимното допълване между перспективите на Хайдегер и на Сакс и върху логиката на употребата на всекидневните измерители във всекидневните практики.

Ключови думи: Dasein, раз-отдалечение, формулировки, практически формализации, стандартизирани категории, измерване, системи за измерване

Проблемът за рефлексивността: границата между етнометодологията и социоанализата

Милена Ташева

Резюме: Тръгвайки от многократните настоявания – от една страна, на Бурдийо – върху необходимостта от „социология на социологията“ или от рефлексия върху социалните условия и границите на научното познание и практическото действие, а от друга – на етнометодолозите в лицето на Гарфинкъл върху „въплътената рефлексивност“ на „компетентния член“, текстът разглежда рефлексивността като праксеологически проблем в и пред социологическите им анализи. Удържайки зададената от Бурдийо перспектива, рефлексивността е тематизирана както като „конститутивна черта“ на „научния хабитус“, така и като същностна черта на хабитуса на практически действащия извън научното поле агент.

В етнометодологически контекст тематизирането на рефлексивността е съсредоточено върху „въплътената рефлексивност“, определяна като „забележителна черта на практическите действия, практическите обстоятелства, общоприетото знание за социалните структури и практическото социологическо мислене“ (Гарфинкъл). Изборът на посочените перспективи е мотивиран от намерението за очертаване на праксеологично ориентирано схващане за актуално разгръщащата се в практиката рефлексивност-рефлекс, заемаща от етнометодологията „въплътения“ си характер, но анализирана в контекста на една социализирана телесност.

Ключови думи: етнометодология, социализирана телесност, социоанализа, рефлексивност-рефлекс

 

 

НЕРАВЕНСТВОТО В ПРАКСЕОЛОГИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА: ВСЕКИДНЕВНИТЕ МУ ФОРМУЛИРАНИЯ КАТО ЕМПИРИЧНИ ДАННИ

Стойка Пенкова

Резюме: Настоящата статия предлага праксеологическа оптика към неравенството, проблематизирайки начините, по които се „случва“ във всекидневните взаимодействия като члено­во постижение. В този смислов контекст въпросът как съществува неравенството не е просто онто­логически и/или епистемологически, а и методологически: неравенството като социален факт не може да бъде разбрано аналитично без да удържаме, че 1) то е концепт, който е привлечен от естествения език (следователно е същностно индексичен); и че 2) начинът, по който членовете „схващат“ нера­венството като значим социален феномен, е конститутивна част от сами­те обективни отношения на неравенство, в които са потопени. Последният параграф на статията се спира на два емпирични казуса, които предоставят данни за това как агентите „вършат“ практически формулирания на своите социални позиции, отношения и форми на взаимодействия, а оттук „ръководят“ и „договарят“ неравенствата помежду си като част от своите всекидневни дела.

Ключови думи: неравенство, праксеологическа перспектива, индексикалии, практическо формулиране

МОДАЛНОСТИ, МОДАЛИЗАЦИИ, МОДАЛНИ ПРЕХОДИ (НАБЛЮДЕНИЯ И ХИПОТЕЗИ)

Дарин Тенев

Резюме: Статията разисква въпроса за отношенията между различни групи модалности от перспективата на една мултимодална логика, която би спомогнала за развитието на методологическия апарат на социоанализата.

Ключови думи: модалност, трансмодалност, модални преходи, българска гийомистка школа, социоанализа

ЛОГИЧЕСКИ ФОРМИ НА ИНДУКЦИЯТА И ДАННИТЕ НА СОЦИОАНАЛИЗАТА

Мартина Минева

Резюме: Статията има за цел да подчертае шансовете пред една некласическа интенционална аналитика на индуктивното мислене при изследването на проблема за всекидневното квантифициране. Последното се разглежда като аспект от голяма част от формите на самото мислене. Предложеното разширено поставяне на проблема за логическите форми на практическата индукция дава възможност те да се приемат за данни, на които се натъква социоаналитикът, анализиращ случаи на всекидневни психопатологии, на смущения в биографичното illusio или неговата загуба. Като се изхожда от аналитичните щрихи на всекидневното квантифициране при Деянов, Събева и Петков (Deyanov, Sabeva, Petkov 2013), в статията се акцентира върху деиндексикализиращото или реиндексикализиращо функциониране на квантори като „винаги“, „напоследък“ и „отново“, като същевременно се удържат както възможността за тяхното предпредикатно функциониране, така и перформативните им ефекти. На този фон се подлага на критически анализ начинът, по който Харви Сакс в лекциите си по Анализ на разговорите интерпретира „всеки“ в „На всеки му се налага да лъже“ и „никой“ в „Нямам никой, към който да се обърна“ (като перспектива на хората, склонни към самоубийство). В края на статията се предлага едно експериментално проблематизиране на т.нар. от Сакс „имунизирани срещу индукция категориални обяснения“, като се представят аргументи за това то също да се мисли като аспект от проблема за социоаналитичните данни.

Ключови думи: практическа индукция, логически форми, некласическа интенционална аналитика, всекидневно квантифициране, социоаналитични данни

ОТ СТАНГЕЛИНИ И БУРДИЙО КЪМ СОЦИОАНАЛИЗАТА НА САМОНАСЛЕДЯВАНЕТО: ЗА ЕДИННАТА ТЕЛЕСНОСТ КАТО ФУНДАМЕНТ

Тодор Петков

Резюме: И при социоанализата на Бурдийо, и при феноменологическо-психиатричната практика на Стангелини преодоляването на границите, зададени от философската онтологическа и методологическа рамка на модерността, остава до голяма степен въпрос на практически усет, а експлицирането му най-често е ендогенно вписано в специфичните рамки на дадената дисциплина. От този практически усет обаче могат да се извлекат философеми и методологеми, които да са от полза за бъдещите социоаналитици на самонаследяването – една от тях е идеята за „единна телесност“ като общ фундамент за взаимодействията на познаващи и познавани субекти, схващани като онтологически активни.

Ключови думи: социоанализа на самонаследяването, емпатия, единна телесност

СОЦИОАНАЛИЗА НА ОТЛАГАНЕТО (СЛУЧАЯТ З.)

Десислав Георгиев

Резюме: Статията предлага социоаналитично разглеждане на случай на позиционно социално страдание – този на З. В уводната част се представят предпоставките на анализaта. Обръща се внимание и на отношението на близост в приятелство между анализиран и анализиращ, чрез скициране на някои методологически особености, произтичащи от нея. В първата част от изложението се представя социоаналитичният профил на З. Въвежда се и ключовото за случая понятие на отлагането като специфичен вид отрицателна инвестиция, която блокира възможността за успешно самонаследяване, водейки до особена афективна динамика, но не и до загуба на illusio-то. Във втората част се разглеждат структурите на интерсубективността, с акцент върху общуването по време на проведените сеанси. Анализират се аспекти от своеобразния синдром на З., като се предлага социоаналитично разбиране за тях, което бива разграничено от психоаналитичното. В заключението се излагат накратко наблюдения от месеците след приключването на съвместната работа, наред с някои размисли относно нейния терапевтичен ефект.

Ключови думи: социоанализа, самонаследяване, отлагане, отрицателна инвестиция, близост

САМОНАСЛЕДЯВАНЕ В БОЛЕСТТА

Деница Ненчева

Резюме: Настоящата статия има за цел да постави проблема за болестта пред социо-аналитично увеличително стъкло. В този контекст болестта може да се превърне в повод за екзистенциална тревога, за фракталност и загуба на кой-идентичността, невъзможност за удържане на биографичното illusio, но и във възможност (макар и „принудително“ предложена) за самонаследяване. Първата част на текста разглежда особеностите на настоящата ситуация на социоанализа за двама, при която афективно спрегнатите ралационни идентичности на страдащите заедно майка и дъщеря се засрещат с тези на анализанта и аналитика. Втората маркира различните аспекти на (социално) страдание на болния – разклащането на собственото кой пред фигурата на болния от, социалните очаквания и идентичностите, които тя носи със себе си. Болестта оказва влияние върху изживяването на телесността, нейното отчуждаване не само в усещането за контрол над собственото тяло, но и в усещането за лишаване от аз-овостта на индивида. Третият параграф се съсредоточава върху конкретния случай на една разстроена биография, опитваща се да сглоби фрагментите от своята фрактализирана идентичност, именно през идеята за болестта като даваща основание за ново начало и респективно като повод за самонаследяване.

Ключови думи: социоанализа за двама, болест, социално страдание, идентичностно връхлитане на болния, телесен опит, самонаследяване

СОЦИОАНАЛИЗАТА И ПОЛЕТО НА ПОМАГАЩИТЕ ПРОФЕСИИ (В КОНТЕКСТА НА ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ЗАЕТОСТ)

Диана Апостолова

Резюме: В настоящата статия поставям акцент върху институционалната система за заетост като една от ключовите подсистеми в системата за социална закрила. През последното десетилетие в системата за заетост тече непрекъснат процес на реформиране, който стартира с промяна в отношението към „безработния“ – той започва да се мисли като „клиент“, а оттук всички услуги, които впоследствие биват методически разработени и въведени в системата, имат за цел да обслужват неговите индивидуални интереси и потребности. Но стремежът към това клиентът да се чувства все по-комфортно с позицията си на безработен, както и да бъдат овладени междуличностните кризи, случващи се в институционалното пространство, остава нереализиран, което се материализира трайно в една болна среда на „нервна атмосфера“, „фалш“, „враждебност“, „скука“ и „провалени отношения“ (срв. Deyanov, Sabeva, Petkov 2013). За да достигна до същността на описания проблем, на първо място, ще анализирам практическия опит при заемането на позицията както на безработен, така и на помагащ професионалист. Като следваща стъпка ще потърся онези „язвени“ места в отношенията и взаимодействията помежду им, които пораждат гореописаната социална патология. Не на последно място, ще се опитам да потърся възможното място на социоанализата в това поле, което остава трайно белязано от устойчивите прояви на нездравите отношения между безработния и помагащия професионалист, явяващи се по неизбежност ту агенти, ту контрагенти на тези отношения.

Ключови думи:социоанализа, институиране, идентичност, безработен, помагащ професионалист, нежелано поле, система за заетост

СЛУЧАЯТ БЕКЕТ. САМОНАСЛЕДЯВАНЕ И ИДЕНТИЧНОСТ

Константин Кабуров, Таня Орбова

Резюме: В центъра на анализа ни е пиесата на Жан Ануи „Бекет, или Божията чест“, която с богатата си емпирия позволява да се направи социоаналитичен прочит на взаимоотношенията и разговорите между главните протагонисти. Предложената от Деянов некласическа трансцендентална логика, засягаща предпредикатните очевидности на мисълта и развитата от Петков проблематика на логиката на молекулярните перформативи, включваща перформативната логика на актовете на именуване – и двете вдъхновени от т.нар. праксеологически обрат в логиката и методологията на хуманитарните науки, ще са основна методологическа рамка на анализа на избраните от нас фрагменти от пиесата. Изследователският ни интерес е насочен към централния за социоанализата проблем за самонаследяването, поставен от Деянов, Събева и Петков, а именно проблемът за кой- и какво-идентичностите. Оттук и основната хипотеза на статията, изказана социоаналитично, е следната: „символният нерв“, пронизващ всички какво-идентичности на Томас Бекет – идеята за честта – е условието за възможност за наследяване на една нова негова кой-идентичност.

Ключови думи: социоанализа, самонаследяване, кой- и какво-идентичност, Бекет

ЗИМЕЛ, ФРОЙД И СВЕТЪТ НА МИРИЗМИТЕ КАТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД СОЦИОЛОГИЯТА

Нина Николова

Резюме: Темата за обонянието – твърде дълго и симптоматично премълчавана (и дори заклеймявана) от хуманитарния и социалния дискурс – става особено важна в последните десетилетия, но също така симтоматично обраства с все по-разнообразни описания, които обаче сякаш не достигат до нейния нерв. Този нерв не може да бъде приближен и докоснат без аналитично тълкуване. Именно инструментариумът на психоанализата отваря пред нас една различна и, както изглежда, не толкова лесно поносима картина. Светът не просто трябва да бъде символно конституиран чрез един „свод“, който го задава, така да се каже, „отгоре“; той освен това непрестанно трябва да бъде охраняван „отдолу“. Защото в културния процес, в процеса на формирането на културните символи системно се утаяват остатъци, несъзнавани формации, които постоянно застрашават света.

Заплахата се състои в това, че във всеки един момент съществува риск културно опротивелите, станали зловонни образувания да се превърнат отново в извор на вдъхновение, на несублимирани емоции, на емоции, изплъзващи се от обществения контрол. В този смисъл отвращението е не само симптом за защита в психоаналитичния смисъл на термина, то – от друга страна – е социален конструкт и властови диспозитив, чрез който социалността се самосъхранява.

Ключови думи: социология, миризми, психоанализа, отвращение

ДИСКУРСЪТ ЗА ВРАГА В ДОКУМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ: СОЦИОАНАЛИТИЧНИ АСПЕКТИ

Росица Любенова

Резюме:Настоящият текст има за цел да разкрие и преосмисли социалистическата действителност чрез нов подход към два специфични дискурса: първият е резултат на официалния дискурс на социалистическата власт и проговаря чрез архивните документи на Държавна сигурност, а вторият е дискурсът на свидетелите на онази действителност, на хората, живели социализма. Интерес ще представлява езикът, употребяван в тези два много различни архива, функционирането на дискурса на ДС и социоаналитичните ефекти, които той произвежда. В статията се разглеждат характерните със своята експресивност и емоционалност наименования на разработките на Държавна сигурност и псевдонимите на работещите за нея. Чрез именуването на двата опозиционни профила се придава същностно отрицателна дистинктивна идентичност на свръхлишеност, т.е. те не могат да правят това, което трябва да правят, и същностно утвърдителна дистинктивна идентичност на свръхдареност (вж. Penkova 2015a, 2015b). В текста се открояват начините на производство на специфично негативно оцветено говорене, базирано на многопластово функциониращата и доминираща идеологическия дискурс опозиционна двойка „ние“ – „те“. Дискурс, който се концентрира около фигурата на врага и се оттласква от позитивно натоварената фигура на Новия социалистически човек, при което поражда социално страдание и дълбока травматичност на опита, нееднократно потвърждавани от ретроспективните свидетелства, но и от ефектите, които произвеждат сенките от досието върху онези, които са се решили на закъсняла среща с тях.

Ключови думи: социализъм, Държавна сигурност, дискурс, враг, социоанализа, архив, свидетелство

НАЦИОНАЛНО КИНО И НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ПАЗАР В ЕПОХАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Александър Донев

Резюме: Текстът се опитва да очертае методологическа „карта“ на подходите за изследване на националното в областта на киното като изкуство и индустрия. Разгледано е амбивалентното отношение спрямо Холивуд, заемащо важно място за формиране на националната филмова идентичност и нейното изразяване. Очертана е „траекторията“ на филмово националното като концепция и проблематика, която следва съвременното българско кино след 1989 г. Ключово място в изследването заема връзката межу национално кино като художествен дискурс и проблемите на неговото производство и потребление в пресечната точка между публиката и пазара. Аналитично е аргументиран процесът на увеличен интерес към съвременното българско кино през последните десет години.

Ключови думи: национално кино, Холивуд, кинопублика, кинопазар, кинопосещаемост

НАГЛАСИ НА БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТИ КЪМ ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И СКЛОННОСТ ЗА АНГАЖИРАНЕ И ДАРЕНИЯ

Желю Владимиров

Резюме:Основната цел на това изследване е да анализира ефектите от съществуващи нагласи на български студенти към опазването на културното наследство върху склонността им за ангажираност и дарения. Данните са събрани посредством стандартизиран въпросник от 270 студенти от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тъй като склонността за ангажираност и за дарения се обуславя от сходни убеждения и нагласи, в изследването се тества модел с ангажираността като медиатор между тези фактори и намерението за дарения. Резултатите показват, че склонността за ангажираност се влияе положително и директно от степента на знания за наследството; от нагласата, че неговото опазване е отговорност на всеки гражданин; от вижданията, че наследството е източник на икономически ползи за съответните места и социални ползи за всички; а така също и от личните посещения на обекти от културното наследство. Най-силният фактор за склонността да се плаща или дарява за наследството е готовността за ангажиране с дейности по неговото опазване. Виждането, че единствено държавата и общините са отговорни за опазване на наследството, както и полът на изследваните студенти, нямат значим ефект съответно върху склонност-та за ангажиране и даряване. С изключение на един, всички индиректни ефекти на идентифицираните фактори върху склонността за даряване посредством ангажираността са статистически значими.

Ключови думи: студенти, нагласи, културно наследство, ангажираност, дарения

ДЕМОКРАЦИЯ И ВЪРХОВЕНСТВО НА ПРАВОТО В ПРОЦЕСА НА ПОДГОТОВКА ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС – СЛУЧАЯТ С БЪЛГАРИЯ, СЪРБИЯ И МАКЕДОНИЯ

Анна Плачкова

Резюме: Настоящата статия представя анализ на процесите на демократизация в страните от Централна и Източна Европа в контекста на членството в ЕС. След кратък теоретичен обзор на способността на ЕС за демократизация се откроява повишеното изследователско внимание върху качеството на демокрацията и по-конкретно върху върховенството на правото като ключов механизъм, гарантиращ резултатността на представителната демокрация. Целта на статията е да установи по емпиричен път дали ЕС е извлякъл поуки от присъединяването на България и Румъния, които да прилага в отношенията си със страните-кандидатки от Западните Балкани в посока на демократизация. Предмет на проучване е взаимодействието между ЕС и страните-кандидатки, което се реализира чрез основният инструмент на предприсъединителната условност – ежегодните доклади на ЕК, наблюдаващи и оценяващи напредъка на всяка кандидатстваща страна към покриване на стандартите за членство в ЕС.

Ключови думи: демократизация, условност, членство в ЕС, върховенство на правото

привлекателност на основни професии в здравеопазването

Емилия Ченгелова

Резюме: В настоящата статия се предлага сравнителен анализ на четири основни професии в здравеопазването, изследвани от гледна точка на тяхната привлекателност – както за лицата, които ги упражняват, така и в контекста на съвременното българско общество. Предмет на анализ са оценките и мненията на лица, упражняващи тези професии, за които престижността и привлекателността не са абстрактни характеристики, а всекидневно преживявани обективни и субективни състояния. Статията акцентира върху оценката на основни характеристики на четирите професии и очертава тяхната престижност и привлекателност в сравнителна перспектива. Анализът подсказва интересни идеи за повишаване привлекателността на основните професии в здравеопазването.

Ключови думи: привлекателност на професиите, основни професии, здравеопазване

 

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.