Резюме: В настоящата статия поставям акцент върху институционалната система за заетост като една от ключовите подсистеми в системата за социална закрила. През последното десетилетие в системата за заетост тече непрекъснат процес на реформиране, който стартира с промяна в отношението към „безработния“ – той започва да се мисли като „клиент“, а оттук всички услуги, които впоследствие биват методически разработени и въведени в системата, имат за цел да обслужват неговите индивидуални интереси и потребности. Но стремежът към това клиентът да се чувства все по-комфортно с позицията си на безработен, както и да бъдат овладени междуличностните кризи, случващи се в институционалното пространство, остава нереализиран, което се материализира трайно в една болна среда на „нервна атмосфера“, „фалш“, „враждебност“, „скука“ и „провалени отношения“ (срв. Deyanov, Sabeva, Petkov 2013). За да достигна до същността на описания проблем, на първо място, ще анализирам практическия опит при заемането на позицията както на безработен, така и на помагащ професионалист. Като следваща стъпка ще потърся онези „язвени“ места в отношенията и взаимодействията помежду им, които пораждат гореописаната социална патология. Не на последно място, ще се опитам да потърся възможното място на социоанализата в това поле, което остава трайно белязано от устойчивите прояви на нездравите отношения между безработния и помагащия професионалист, явяващи се по неизбежност ту агенти, ту контрагенти на тези отношения.

Abstract: Over the last decade, the state system of employment has been undergoing a continuous process of reformation, which has started with a change in the attitude towards the “unemployed” – the unemployed person has start to be thought as a “client” and hence all services that were subsequently methodically developed and introduced into the system are aimed to serve his individual interests and needs. But the willing the client to feel more comfortable with his position as an unemployed person, as well as the interpersonal crises occurring in the institutional space to be controlled, remains unrealised and all this is materialising permanently in a morbid environment of “... nervous atmosphere”, “falseness”, “hostility”, “boredom” and “failed relations” (Deyanov, Sabeva, Petkov 2013). In order to get to the essence of the described problem, I will first analyse the practical experience of taking the position of both an unemployed person and a helping professional. As a next step, I will try to detect those "vicious" places in the relationships and interactions between them that give rise to the above described social pathology. Last but not least, I will try to observe if the socioanalysis can be placed in the employment system field, which is permanently marked by persistent manifestations of the unsound relations between the unemployed person and the helping professional, who inevitably appear to be agents or contractors of these relations.