Резюме: Статията апробира подстъп към проблемното поле на социоанализата – страданието от обществото – оттласквайки се от едно основно биополитическо различаване, предложено от Джудит Бътлър: между прежалимите и непрежалимите животи. Това различаване, в което е закодирана антиципацията на смъртта и умирането, се тематизира в два аспекта. В контекста на аналитиката на биовластта то се разглежда като евристично с оглед на едно възможно понятие за биовластово несъзнавано, както и за открояване на категорията „радикална чуждост“ в полето на биополитиките днес. В контекста на социоанализата загатнатата от Бътлър фигура на (не)прежалимостта се анализира с интерес към работата на траура и свързаните с нея модалности на интерсубективното време при смъртта и страданието. Надживяването и невъзможната синхронизация между животите при срещата със смъртта се схващат като конститутивно условие за практиките на грижа-за (съответно за терапевтичните диспозитиви), пронизани от стратегии на даряване – или отнемане – на време. В заключение диагнозата на настоящето като „биополитическо управление на прежалимото“ и съкращаване на скръбта се обвързва с поставения от късния („антропологически“) Бурдийо проблем за властта за разпореждане с времето на другите.

Abstract: The article tests an approach to the problem field of socioanalysis – the suffering from society – departing from a basic biopolitical distinction proposed by Judith Butler: between ungrievable and grievable lives. This distinction, into which the anticipation of death and dying is coded, is thematized in two aspects. In the context of the analyhtic of biopower, it is considered as heuristic with regard to a possible concept of biopower unconscious, as well as to outlining the category of ‘radical otherness’ in the field of biopolitics today. In the context of socioanalysis, the figure of (un)grievability, as proposed by Butler, is analyzed with an interest to the work of mourning and the related modalities of intersubjective time in death and suffering. The surviving and the impossible synchronization between lives in the meeting with death are conceived as a constitutive condition for the practices of caring-for (correspondingly, of therapeutic dispositives) permeated by strategies of giving – or taking – time. In conclusion, the diagnosis of the present time as ‘biopolitical management of the ungrievable’ and reduction of grief is related to the problem, raised by the late (‘anthropological’) Bourdieu, of the power to dispose of the time of the Others.