Резюме: В ръкопис от 1966 г., озаглавен Философският дискурс, Мишел Фуко се занимава с въпроса какви са предпоставките да се занимаваме с философия. И развива провокативната теза, че философът диагностицира настоящето и мястото си в него. За разлика от учения, който се фокусира главно върху метода на изследване, или човека на изкуството, който се посвещава на свободното творчество. Тук разбирането на Фуко за същността на философията е сравнено със сходни проекти на други автори от същия период. Предлага се извод, че понятието „философски архив“ е не само прекурсор към бъдещото развитие на теоретическите нагласи на Фуко в полза на генеалогията и на връзката знание – власт, но и инструмент за критично осмисляне на история на философията.

Abstract: In a 1966 manuscript entitled Philosophical Discourse, Michel Foucault addresses the question of what are the prerequisites for engaging in philosophy. He develops the provocative thesis that the philosopher diagnoses the present and his place in it. In contrast to the scientist, who focuses mainly on the method of research, or the artist, who dedicates himself to free creativity. Here, Foucault’s understanding of the essence of philosophy is compared with similar projects by other authors of the same period. The conclusion is proposed that the concept of „philosophical archive“ is not only a precursor to the future development of Foucault’s theoretical attitudes in favour of genealogy and the relationship between knowledge and power, but also a tool for critically interpreting the history of philosophy.