Резюме: Статията разглежда значението на текста не само в процеса на прилагането на правото, но и при определянето на неговата същност. Юридическият текст се оказва изпълнен с неясноти и излишни значения, понякога – напълно съзнателно, за да позволи на правото да изпълнява своите регулативни функции. Тази особеност е призната изрично в Решение № 15/06.11.2018 г. на Конституционния съд на Република България по повод въведеното от българския законодател понятие „очевидна несправедливост“, явяващо се основание за допускане на касационното обжалване на решенията на въззивните съдилища. Въпреки своята излишност, литературността на юридическите текстове се оказва възможен съюзник на правото при установяването на определени форми на реторическо взаимодействие между съдии и адвокати.

Abstract: The article examines the importance of the text not only in the process of the application of the law, but also in determining its essence. Legal texts are fraught with ambiguities and superfluous meanings, sometimes quite deliberately to allow the right to exercise its regulatory functions. This peculiarity was explicitly recognized in Decision No 15/06.11.2018 of the Constitutional Court of the Republic of Bulgaria regarding the concept of “obvious injustice” introduced by the Bulgarian legislator, which is a ground for admitting the cassation appeal of the decisions of the appellate courts. Despite its redundancy, the literary nature of the legal texts proves to be a possible ally of the law in establishing certain forms of rhetorical interaction between judges and lawyers.