Резюме: Статията проследява представите на родители за техните деца с интелектуални увреждания и аутистични разстройства. Анализът съчетава концепции, повлияни от теорията на стигмите на Ъ. Гофман, и критическите изследвания на увреждането. Отчита се ролята на нормативните дискурси, които „филтрират“ индивидуалните форми на възприемане на уврежданията, но е очертана и зона на възможна съпротива спрямо тях. Аргументира се тезата, че разказите на родителите съдържат както негативни, така и позитивни образи, които са взаимно преплетени, имат сложна времева динамика и свидетелстват за един амбивалентен опит. В рамките на анализа тези двойствени образи са структурирани в следните регистри: отхвърляне и/или приемане, нормалност и/или различие, наказание и/или дар, страдание и/или радост. Основна цел на изследването е да установи доколко и под какви форми родителските представи и хибридните идентичности, които те изграждат, възпроизвеждат, но и оспорват нормативни конвенции за живота с увреждане, за родителство, детство, субективност. На фокус са конвенциите на „нормалността“, които имат прескриптивен (и следователно нормативен) характер, а съдържанието им се задава от психомедицински и по-общи социокултурни сценарии.

Abstract: The article traces the images that parents produce of their children with intellectual disabilities and autistic disorders. The analysis combines concepts, influenced by E. Goffman’s theory of stigma, on the one hand, and critical disability studies, on the other. The role of the normative discourses that filter individual response to disability is considered, but a zone of possible resistance to these discourses is also outlined. It is argued that parents’ stories contain both negative and positive representations, which are entangled, have complicated temporal dynamics and reveal ambivalent experiences. These dual images are located within several registers: denial and/or acceptance; normalcy and/or difference; punishment and/or gift; suffering and/or joy. The main aim of the study is to find out to what extent and in what forms the representations that parents provide and the hybrid children’s identities they construct, reproduce but also contest the existing normative conventions of life with disability, of parenthood, childhood, and subjectivity. The article focuses on the conventions of “normality” which have a prescriptive, and therefore, a normative character, and whose contents are determined by psycho-medical and more general socio-cultural scripts.