Резюме: Въпросът за социалната изолация на хората с увреждания със сигурност не е нов, за него се говори още от края на миналия век. Изначалната причина за обсъждането на подобен проблем е сравнително проста: различието между здрави и нездрави индивиди. Това разделение, характерно по принцип за растителния и животинския свят, е осъзнато още в зората на човешкото развитие – оцеляват най-силните и адаптивните, слабите биват отхвърлени, изолирани или убивани. Тезата, която се защитава, е, че тези хора всъщност живеят, ако не в пълна, то в голяма изолация, като основен фактор за това е самата държава, която не предоставя необходимите финансови и социални условия за позитивна промяна. За аргументи ще се приложат откъси от биографични и експертни интервюта, засягащи остро някои от най-наболелите въпроси при грижата за увредените. Такива са социалното отхвърляне и стигматизацията на тази уязвима група, прехвърлянето на стигматизацията и върху родителите на такива хора, разпадът на семейната общност, недостигът на средства, институции и квалифициран персонал за адекватно отглеждане и адаптиране на подобни индивиди, страхът и несигурността, които съпътстват всекидневието на грижещите се.

Abstract: The issue of social isolation of the disabled people is certainly not new; it has been a center topic since the end of the last century. The reason for discussing such a problem is relatively simple: the difference between healthy and unhealthy individuals. This division, which is typical for the flora and fauna, has become apparent since the dawn of the human development – the strongest and most adaptable survive, while the weak are being rejected, isolated or killed. The thesis that is defended is that people with disabilities actually live, if not in full, in substantial isolation. The main factor for this is the state that does not provide the necessary financial and social conditions for a positive change. Excerpts from biographical and expert interviews will be applied to the arguments, concerning some of the most pressing issues in caring for the impaired. These include the social rejection and stigmatization of this vulnerable group, the transfer of stigmatization to the parents of such people, the breakdown of the family community, the scarcity of resources, institutions and skilled staff to adequately cultivate and adapt such individuals, the fear and insecurity that accompany everyday life of the carers.