Резюме: Игрите са добре приет обучителен метод за деца в ранна възраст, но що се отнася до по-късното и комплексно образование, те сякаш изостават за сметка на други практики. Преживяванията и действията на играчите, увлечени в играта, могат да ги ангажират не само на съзнателно, но и на емоционално ниво. В контекста на дигиталните игри подобно увличане довежда до критичен анализ на ситуацията, в която са попаднали играчите, с което започва и процес на критическо мислене. Положенията, в които се оказват играчите в дигиталното пространство, дават своеобразна среда и възможност за анализ и развиване на критическата мисъл, каквито биха били невъзможни в реална среда.

Abstract: Games are a well-accepted learning tool for young children, but when it comes to later and more complex education, they seem to fall behind other practices. The experiences and actions of players involved in games can engage them not only on a conscious but also on an emotional level. In the context of digital games, such involvement leads to a critical analysis of the situation the players find themselves in, which begins a process of critical thinking. The situations that players come across in the digital space provide a unique environment and opportunity for analysis and the development of critical thought, which would be impossible in a real environment.