ПОСЛЕДНИЯТ БРОЙ НА СПИСАНИЕТО

тема на броя

СОЦИОАНАЛИЗА НА САМОНАСЛЕДЯВАНЕТО

Водещи на броя: Светлана Събева, Стойка Пенкова

СОЦИОАНАЛИЗАТА: ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЕДНА ГРАНИЧНА ДИСЦИПЛИНА

 

Четири основни понятия в социоанализата на Пиер Бурдийо

Прежалимите и непрежалимите животи: социоанализата в епохата на биовластта

Светлана Събева

 

ПСИХОАНАЛИЗА И САМОНАСЛЕДЯВАНЕ

 

Революция и време: контекст и психоаналитичен обрат в творчеството на Юлия Кръстева

Миглена Николчина

 

Биографичната машина, смъртта на биографиите и революционното самонаследяване

Андрей Бунджулов

 

Предсказания, нагони, биографии

Албена Стамболова

 

Закъсняло действие или последействие: към историята на едно психоаналитично понятие

Теодора Карамелска

 

ОТ ЕТНОМЕТОДОЛОГИЯ КЪМ СОЦИОАНАЛИЗА

 

Всекидневното измерване: върху един мотив у Хайдегер и Сакс

Кольо Коев

 

Проблемът за рефлексивността: границата между етнометодологията и социоанализата

Милена Ташева

 

Неравенството в праксеологическа перспектива: всекидневните му формулирания като емпирични данни

Стойка Пенкова

 

ФЕНОМЕНОЛОГИЧЕСКА ПСИХОПАТОЛОГИЯ И СОЦИОАНАЛИЗА

 

Психичното страдание и конститутивната крехкост на човешката личност

Интервю на Т. Петков и С. Събева с Джовани Стангелини

 

МЕТОДИ И ДАННИ В СОЦИОАНАЛИЗАТА

 

Модалности, модализации, модални преходи (наблюдения и хипотези)

Дарин Тенев

 

Логически форми на индукцията и данните на социоанализата

Мартина Минева

 

От Стангелини и Бурдийо към социоанализата на самонаследяването: за единната телесност като фундамент

Тодор Петков

 

СОЦИОАНАЛИТИЧНАТА ПРАКТИКА – АНАЛИЗ НА СЛУЧАИ

 

Социоанализа на отлагането (Случаят З.)

Десислав Георгиев

 

Самонаследяване в болестта

Деница Ненчева

 

Социоанализата и полето на помагащите професии (в контекста на институционалната система за заетост)

Диана Апостолова

 

Случаят Бекет. Самонаследяване и идентичност

Константин Кабуров, Таня Орбова

 

ЧУЖДОСТТА КАТО ПСИХОСОЦИАЛЕН РЕГИОН

 

Зимел, Фройд и светът на миризмите като предизвикателство пред социологията

Нина Николова

 

Работа върху чувствата: културната психология и чуждостта като психосоциален регион

Интервю на Светлана Събева с Юрген Щрауб

 

Дискурсът за врага в документите на Държавна сигурност: социоаналитични аспекти

Росица Любенова

 

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И (НЕ)ПАЗАРНИ ОТНОШЕНИЯ

 

Национално кино и национален филмов пазар в епохата на глобализацията

Александър Донев

 

Нагласи на български студенти към опазване на културното наследство и склонност за ангажиране и дарения

Желю Владимиров

 

ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕС

 

Демокрация и върховенство на правото в процеса на подготовка за членство в ЕС – случаят с България, Сърбия и Македония

Анна Плачкова

 

ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 

Привлекателност на основни професии в здравеопазването

Емилия Ченгелова

 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

 

Ксенофобията – стигматизиране на различните (за Д. Градев, Ал. Маринов, Ксенофобията – стигматизиране на различните)

Таня Неделчева

Спортът като биополитика? (за Б. Ангелова-Игова, Изобретяването на човека-машина. Тялото на спортиста)

Илиян Шехада

 

Общност и общество по Вебер(за М. Вебер, Фигури на културата/Фигури на властта)

Таня Орбова

 

Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото (за Трудният разказ. Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото. Съст. А. Кьосев, Д. Колева)

Петя Кабакчиева

 

Социална травма и социална отговорност: междудисциплинарни прочити (за Р. Петров, Объркани в болката: социална травма и социална отговорност)

Татяна Коцева

 

По трансверсалите на съня. Към една феноменология на въображението (за Л. Бинсвангер, Р. Кун, А. Малдине, Сън и екзистенция, 2 том)

Паула Ангелова

 

НОВИ КНИГИ

СЪДЪРЖАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

 к2

 

ПРЕЖАЛИМИТЕ И НЕПРЕЖАЛИМИТЕ ЖИВОТИ: СОЦИОАНАЛИЗАТА В ЕПОХАТА НА БИОВЛАСТТА

Светлана Събева

Резюме: Статията апробира подстъп към проблемното поле на социоанализата – страданието от обществото – оттласквайки се от едно основно биополитическо различаване, предложено от Джудит Бътлър: между прежалимите и непрежалимите животи. Това различаване, в което е закодирана антиципацията на смъртта и умирането, се тематизира в два аспекта. В контекста на аналитиката на биовластта то се разглежда като евристично с оглед на едно възможно понятие за биовластово несъзнавано, както и за открояване на категорията „радикална чуждост“ в полето на биополитиките днес. В контекста на социоанализата загатнатата от Бътлър фигура на (не)прежалимостта се анализира с интерес към работата на траура и свързаните с нея модалности на интерсубективното време при смъртта и страданието. Надживяването и невъзможната синхронизация между животите при срещата със смъртта се схващат като конститутивно условие за практиките на грижа-за (съответно за терапевтичните диспозитиви), пронизани от стратегии на даряване – или отнемане – на време. В заключение диагнозата на настоящето като „биополитическо управление на прежалимото“ и съкращаване на скръбта се обвързва с поставения от късния („антропологически“) Бурдийо проблем за властта за разпореждане с времето на другите.

Ключови думи: социоанализа, биополитическо управление на прежалимото, работа на скръбта, биовластово несъзнавано, радикална чуждост, власт върху времето на живота

РЕВОЛЮЦИЯ И ВРЕМЕ: КОНТЕКСТ И ПСИХОАНАЛИТИЧЕН ОБРАТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЮЛИЯ КРЪСТЕВА

Миглена Николчина

Резюме: Статията разглежда устойчивия интерес на Кръстева към революцията/бунта като проблем на времето (прекъсване, разрив, зев, но и обрат, завой, вечно движение) и като проблем във времето („Какъв бунт днес?“). Методологическият обрат от лингвистика към психоанализа е решаващ за пренасочването на Кръстева от политическата подплата на поетическия език към интимния бунт като основа на социално обновление и към днешното ѝ гледище за болната идеалност в ядрото на новите форми на бунта. Това пренасочване обаче е въпрос не само на методологически приоритети, но и на остра чувствителност към изменящите се социални, политически, научно-технически и културни обстоятелства. Позовавайки се на Дантевия неологизъм trasumanar, „трансхуманизирам“, рефлексията на Кръстева се измества в най-новите ѝ работи от анамнeза към фантазия и от завръщане към разрив, за да отвори наново въпроса за бунта като определяща черта на човешкото.

Ключови думи: революция, бунт, време, робот, трансхуманизация

БИОГРАФИЧНАТА МАШИНА, СМЪРТТА НА БИОГРАФИИТЕ И РЕВОЛЮЦИОННОТО САМОНАСЛЕДЯВАНЕ

Андрей Бунджулов

Резюме: В тази статия се връщам към едно изследване от началото на 90-те години на Института за социална критика, „Смъртта на биографиите“. Изключително интересно за нас тогава бе да наблюдаваме зрелищните прояви на кризата на биографичните машини. „Биографична машина“ нарекохме ефектите на публично конституиране на идентичностите, хелиотропичните ефекти (извръщания) на биографичните към историческите разкази – заемането на позиция от бъдещето, поставянето в съответствие на смисъла на „моя“/„нашия живот“ и „смисъла на историята“. Биографичната машина хвърля мостове, неутрализира разломите, пропастите между живота и биографията, придавайки на живота общоприет и признат смисъл. Животът и разказите за него, макар да се преплитат, не са едно и също нещо. В преходите/преводите от частни към публични сфери пробиват скрити напрежения между живеещия своя „уникален“ живот човек и неговите публични представяния. Животът, макар и оцелостена реалност, няма универсална смислова структура. Вплетените в разказите събития-граници („събития-междини“) маркират преходите между коренно различни биографични ситуации – разгръщането и свиването, набавянето и лишаването, даряването и отнемането на „смисъл на живота“. Следвайки Фройд, нарекохме тези процеси „биографично сънуване“. Кризата на биографиите изявява симптомите на блокиране на преноса на смисли от индивидуален, групов в универсален (биографичен и исторически) план и обратно, предизвикани от „Голготите“ на историята. Днес биографичните машини сякаш отново са се събудили. Ефект (симптом) на какво е това?

Ключови думи: биографични/исторически разкази, биографични машини, хелио-тропични ефекти, биографични кризи, революционно самонаследяване

ПРЕДСКАЗАНИЯ, НАГОНИ, БИОГРАФИИ

Албена Стамболова

Резюме: Тема на настоящата статия са възможните или невъзможните връзки между лични и семейни травми, от една страна, биографии и автобиографии, от друга, и моделите в митологичните космогонии – от трета. Границите на биографичното са търсени през деконструкцията на понятието „Едипов комплекс“.

В каква степен можем да избегнем обстоятелствата, семейния и по-разширен контекст, в които се раждаме? Доколко те предопределят нашата „съдба“? На тези въпроси се търсят отговори в най-разнообразни изследователски полета: социално-политически, биографични, идеологически, психологически и т н.

Като минава през анализ на понятието за нагон при Фройд, статията третира това, което е криптирано в предсказанието или в загадката за произхода ни, и как в тълкуването му се ражда рефлексията на индивида за себе си, как той впоследствие се вписва в обществения символен ред.

Ключови думи: предсказание, биография, травма, нагон, космогония, загадка

ЗАКЪСНЯЛО ДЕЙСТВИЕ ИЛИ ПОСЛЕДЕЙСТВИЕ: КЪМ ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ПСИХОАНАЛИТИЧНО ПОНЯТИЕ

Теодора Карамелска

Резюме: В статията се проблематизира психоаналитичната концепция за допълнителното (отложено, впоследствие) придаване на смисъл на травматични преживявания в хода на терапевтичната работа. Представят се генеалогията на понятието „последействие“ или „закъсняло действие“ в съчиненията на З. Фройд и някои постфойдистки интерпретации. Скицират се контурите на една възможна социоаналитично релевантизирана употреба на понятието в биографичните изследвания. Тя би позволила в хода на социологическото интервюиране да се стимулира не само процесът на биографично припомняне на миналото, но и актуалното саморазбиране на респондента, благодарение на което потиснати преживявания, латентни съдържания или несъзнавани до този момент нагласи могат да получат оправданост и дори нов смисъл за него.

Ключови думи: закъсняло действие/последействие, припомняне, несъзнавано, психоаналитично схващане за време

ВСЕКИДНЕВНОТО ИЗМЕРВАНЕ: ВЪРХУ ЕДИН МОТИВ У ХАЙДЕГЕР И САКС

Кольо Коев

Резюме: В по-общ план статията се занимава с изграждането и използването на понятия на всекидневно равнище, както и с необходимостта от легитимиране на социологическите понятия във всекидневните практики. В нейния център е поставен въпросът за всекидневното измерване, което е откроено чрез сравнителен анализ между спецификата на всекидневните измерители в Битие и време на Хайдегер и т.нар. „стандартизирани категории“ в контекста на измерителните системи на всекидневието в Лекции по Анализ на разговори на Х. Сакс. Специален акцент се поставя върху взаимното допълване между перспективите на Хайдегер и на Сакс и върху логиката на употребата на всекидневните измерители във всекидневните практики.

Ключови думи: Dasein, раз-отдалечение, формулировки, практически формализации, стандартизирани категории, измерване, системи за измерване

Проблемът за рефлексивността: границата между етнометодологията и социоанализата

Милена Ташева

Резюме: Тръгвайки от многократните настоявания – от една страна, на Бурдийо – върху необходимостта от „социология на социологията“ или от рефлексия върху социалните условия и границите на научното познание и практическото действие, а от друга – на етнометодолозите в лицето на Гарфинкъл върху „въплътената рефлексивност“ на „компетентния член“, текстът разглежда рефлексивността като праксеологически проблем в и пред социологическите им анализи. Удържайки зададената от Бурдийо перспектива, рефлексивността е тематизирана както като „конститутивна черта“ на „научния хабитус“, така и като същностна черта на хабитуса на практически действащия извън научното поле агент.

В етнометодологически контекст тематизирането на рефлексивността е съсредоточено върху „въплътената рефлексивност“, определяна като „забележителна черта на практическите действия, практическите обстоятелства, общоприетото знание за социалните структури и практическото социологическо мислене“ (Гарфинкъл). Изборът на посочените перспективи е мотивиран от намерението за очертаване на праксеологично ориентирано схващане за актуално разгръщащата се в практиката рефлексивност-рефлекс, заемаща от етнометодологията „въплътения“ си характер, но анализирана в контекста на една социализирана телесност.

Ключови думи: етнометодология, социализирана телесност, социоанализа, рефлексивност-рефлекс

 

Прочети още: abstract

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.