ПОСЛЕДНИЯТ БРОЙ НА СПИСАНИЕТО

ТЕМА НА БРОЯ:

ДЕСЕТ ГОДИНИ ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Водещ на броя: Георги Д. Димитров

 

КОНЦЕПТУАЛНО-МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ РАКУРСИ

Евроинтеграцията на България: социологическа енигма или изследователска програма
Георги Д. Димитров

Евроинтеграцията отвъд нормативния поглед: за флуидността и несигурността като „норма“
Петя Кабакчиева

ВЛИЯНИЯ НА ЧЛЕНСТВОТО В ЕС
ВЪРХУ ИКОНОМИКО-СОЦИАЛНИТЕ ПРОЦЕСИ

Членството в ЕС и икономиката на България
Георги Ганев

Победители и губещи: промените в структурата на българската икономика в последното десетилетие
Лъчезар Богданов

Финансова децентрализация: състояние и перспективи
Явор Алексиев
България в европейската социална политика: интеграция на практики, дезинтеграция на модели
Татяна Томова

Доколко ефективни са европейските структурни и кохезионни фондове?

Десислава Николова

ПОЛИТИКИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ВЪРХОВЕНСТВО
НА ПРАВОТО И УКРЕПВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Десет години европейско членство: дефектна демокрация, зависими институции
Атанас Славов

Гражданско участие и медиен дебат в условията на членство в ЕС: (не)очаквани траектории на европеизацията
Линка Тонева-Методиева

Трудната европеизация: българските медии
в контекста на ЕС
Орлин Спасов

Завръщането на България в Европа – под сянката на русофилската традиция
Мирела Велева-Ефтимова

За българската евроинтеграция – от първо лице, но не единствено число
Интервю на Георги Д. Димитров с Ингрид Шикова, основател на европеистиката в България,
пионер на евроинтеграционните процеси

БЕЛЕЖКИ ПО ПОЛЕТАТА

За политиките за разширяване на ЕС – отговорно!
Георги Д. Димитров

Истината за истината
Дарин Тенев

„Социологията на религията 1945–1989“ и по-нататък: теми, теории, издания
Нонка Богомилова

НАШЕТО ИНТЕРВЮ

„Всеки ред е усилие, а не природа“
Разговор на Майя Грекова със Стефан Попов по повод на книгата му Атлантис. Дезинтеграция на политическите тела

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ТРАНСФОРМАЦИИ

Космополитна емпатия и солидарност. Опит за диференциране на понятията
Светла Маринова

„Завива ли надясно“ младото поколение в посткомунистическите страни? Анализ на избрани случаи
Кристина Шафраниец

Основни фактори за трансформациите в ролята и социалните функции на науката в съвременното
„общество на знанието“
Людмила Иванчева

Земеделският кооперативен кредит в България от Османския период до Първата световна война
Цветелина Маринова, Николай Неновски

МЕТОДОЛОГИЯ НА ЕМПИРИЧНИТЕ
СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Клъстерният анализ в социологията
Донка Кескинова

НАУЧЕН ЖИВОТ

Как живеем заедно: общности, институции, мрежи
(10–11 март 2017 г., СУ „Св. Кл. Охридски“)

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

Заличаването на паметта според автора и неговия рецензент (За Р. Аврамов, Икономика на „възродителния процес“, Рива и Център за академични изследвания, 2016)
Антонина Желязкова

Монументални форми и зрелищни обсесии – културните войни в постсоциалистическа България (за И. Дичев, Културата като дистанция. Единадесет есета по културна антропология, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2016)
Валентина Георгиева

Икономическата социология – минало и бъдеще (за Т. Чавдарова, Нова икономическа социология. Мрежови анализ и неоинституционализъм, „Изток-Запад“, 2016)
Желю Владимиров

Постмодерна социология или социология на постмодернизма:  социологическите проблематизации на Майк Федърстоун
(за М. Федърстоун, Консумативна култура и постмодернизъм, НБУ, 2017)
Кольо Коев

НОВИ КНИГИ

РЕЗЮМЕТА НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

 

 

 ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ: СОЦИОЛОГИЧЕСКА ЕНИГМАИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРОГРАМА

 Георги Д. Димитров

 Резюме: Настоящият текст, резюмирайки условната изследователска програма, обединяваща събраните в броя статии, обосновава необходимостта от дългосрочен процес на широкоформатно социологическо проучване върху опита от българското членство в ЕС, както заради възможността за по-добро разбиране на причините за ескалиращите кризи на евроинтеграцията, така и заради възможността за развитие на самото социологическо познание в некласически измерения.

Ключови думи: членство в ЕС; Механизъм за сътрудничество и проверка; криза; антиевропейски нагласи; социологическо познание

 ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА ОТВЪД НОРМАТИВНИЯ ПОГЛЕД: ЗА ФЛУИДНОСТТА И НЕСИГУРНОСТТА КАТО „НОРМА“

Петя Кабакчиева

Резюме: Статията критикува нормативния – политически и теоретичен – подход към ЕС. Анализират се процесите на противоречивост, неустановеност, флуидност на институционални структури, характерни както на ниво ЕС, така и на ниво нова страна-членка. Авторът поставя въпроса за парадигмата, чрез която могат да се мислят тези процеси, и предлага подхода на преплетените модерности. От тази гледна точка хибридността, постоянната промяна, флуидността не са израз на криза, а на нов тип институционалност, контекстуална и динамична, по-адекватна на несигурната среда, отколкото придържането към класически ригидни структури, които по-скоро ще взривяват, отколкото удържат многообразието. Разумно би било Съюзът, както и страните-членки да оперират в постоянен диалогов режим; договарянето и предоговарянето би следвало да се превърнат в базисни принципи на функционирането на ЕС.

Ключови думи: Европейски съюз, евроинтеграция, преплетени модерности, флуидни институции

ЧЛЕНСТВОТО В ЕС И ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

Георги Ганев

Резюме: Целта на настоящото изложение е да очертае една възможна изходна рамка на анализ на стопанските ефекти на членството на България в ЕС и да предложи първоначални наблюдения, които да информират този анализ. Анализът се съсредоточава върху вътрешната динамика на българските стопански показатели в тяхната връзка с членството в ЕС, като се основава на метода на аналитичния наратив. Предложеният начален анализ на ефектите от членството използва два фокуса – макроикономически и микроикономически, като се опитва да отрази значението не само на годините на членство, но и на предприсъединителния период. Оценката, както по отношение на развитието на повечето макроикономически показатели, така и по отношение на макроикономическите политики и на разнообразни микроикономически процеси, е несъмнено положителна.

Ключови думи: Европейски съюз, членство на България в ЕС, макроикономически ефекти, микроикономически процеси

ПОБЕДИТЕЛИ И ГУБЕЩИ: ПРОМЕНИТЕ В СТРУКТУРАТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

 Лъчезар Богданов

Резюме: Периодът непосредствено преди присъединяването на България към ЕС се характеризира с висок икономически растеж. Фактори за растежа са както крайното потребление, така и формирането на основен капитал. За периода се отчита и значителен нетен приток на чуждестранен капитал, формиран от преки чуждестранни инвестиции и увеличена задлъжнялост на частния сектор. Тези тенденции продължиха и в първите две години от членството на България в ЕС. Проявлението на ефектите от глобалната криза в страната беше основно в рязко свиване на инвестициите, от една страна, и продължило четири години съкращаване на работни места. Последиците от кризата, съчетани с променените условия за правене на бизнес в рамките на общия пазар на ЕС, доведоха до съществени промени в структурата на икономиката. През 2015 г. индустрията вече е с най-голям дял в добавената стойност. Делът на някои отрасли на преработващата промишленост в експорта на стоки расте с темпове, достигащи 500% и дори 800% през последните десет години. Ролята на експортно-ориентираните бизнес услуги нараства, като те се превръщат в основен създадел на нови работни места към настоящия момент.

Ключови думи: общ пазар, растеж, структурна промяна, инвестиции, специализация

 

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.